ние. Първото, което видя, бяха очите на Зейдист, приковани в ли
видях светлината на Небитието. Тя бе навсякъде и аз се къпех в
цето й с израз на безкрайна агония. Постепенно болката се раз
нея. Тревожех се за теб... за това какво ще стане, ако умра.
сея, отстъпвайки място първо на неверие, а после - на надежда.
Лицето му пребледня още повече - доказателство, че има и
- Покажете й детето - рязко каза той. - Бързо!
по-блед цвят от бялото.
Вишъс докара кувьоза до болничното легло и Бела за първи
- Така и подозирах. Господи, не мога да повярвам колко бли
път съзря дъщеря им. Повличайки системата, забита в ръката
зо си била до смъртта.
й, тя се протегна и докосна плексигласовото стъкло. В мига, в
Доктор Джейн се приближи до леглото.
който пръстите й се допряха до прозрачната преграда, детето
- Извинявайте, че ви прекъсвам. Искам само да проверя по
обърна главичката си към нея.
казателите му.
Бела вдигна очи към Зейдист.
- Разбира се.
- Може ли да я наречем Нала?
Докато гледаше как Джейн бързо преглежда Зи, Бела невол
Очите му се навлажниха.
но се замисли как тези призрачни ръце бяха помогнали на дъ
- Да. Разбира се. Каквото поискаш.
щеря й да се появи на белия свят.
Той я целуна, даде й вената си, изобщо - направи абсолютно
- Добре - каза доктор Джейн най-сетне и преметна стетоско-
всичко, което би могло да се очаква от един внимателен, любящ
па около врата си. - Това е добре. Положението му е стабилно,
хелрен.
до около час би трябвало да е на крак.
Бела се върна към настоящето и поклати глава.
- Благодаря ти - прошепна Бела. Зи стори същото.
- Веднага след раждането изглеждаше толкова щастлив. Ли-
50
Д Ж . P . У О Р Д
П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И
51
куваше заедно с останалите. Помогна да украсят кошчето й с
с всичка сила, напоявайки болничния му халат със сълзите си.
панделки... Отиде при Фюри и му пя...
Знаеше си, че онова, което го измъчва, трябва да е наистина
- Защото ти оживя и не изгуби детето си. Най-големите ми
страшно. Ала дори тя не бе предполагала, че е възможно да е
страхове не се сбъднаха. - Зейдист повдигна ръка, сякаш иска
толкова ужасно.
ше да разтърка очи, и се смръщи, когато си даде сметка, че няма
- Обич моя - каза тя, когато той я прегърна и зарови лице в
да стане, не и с тези превръзки. - Радвах се заради теб.
косата й. - Моя единствена любов...
- Но след като ми даде да пия от теб, ти отиде до кувьоза и
посегна към нея. Дори се усмихна, когато тя погледна към теб.
По лицето ти се четеше обич, не само облекчение. Какво се про
мени? - Когато Зи се поколеба, тя каза: - Готова съм да ти дам
още време, ако ти е нужно, но не искам да ме държиш настрана
от онова, което се случва в теб. Какво стана?
Е И Д И С Т СЕ СЪБУДИ Н А П Ъ Л Н О ЕДВА В ПЕТ ЧАСА С Л Е Д О Б Е Д НА
Зи се загледа в медицинското осветление над главата си и в
другия ден. Хубаво бе отново да е в собственото си легло.
стаята се възцари мълчание... толкова дълго, че Бела се запита
Далеч не толкова хубаво бе единият му крак да е гипсиран.
дали не бяха стигнали до препятствие, което не са в състояние
Обърна се на една страна, отвори очи и погледна към Бела.
да преодолеят.
Тя беше будна и също го гледаше.
Ала тогава една сълза се търкулна от окото му.
- Как се чувстваш? - попита тя.
- В съня ми тя е с мен.
- Добре.
Каза го толкова тихо, че Бела не бе сигурна дали е чула добре.
Поне физически. Виж, за ума и чувствата си не беше толкова
- Моля?
сигурен.
- Съня, в който все още съм пленник на Господарката.
- Искаш ли нещо за хапване?
Нала... тя е в килията. Чувам как плаче, докато Господарката
- Аха. След мъничко.
идва за мен. Опитвам се да разкъсам оковите... за да я защитя...
Онова, което наистина искаше, бе да си лежи и да съзерцава
да я изведа оттам... да предотвратя онова, което предстои. Ала
очите на своята шелан.
не съм в състояние да помръдна. Господарката всеки момент
Бела се излегна по гръб и впери поглед в тавана.
ще я открие. - Измъчените му очи погледнаха встрани. - Госпо
- Радвам се, че поговорихме - каза той. Колкото и да нена
дарката всеки момент ще я открие и единствено аз съм виновен,
виждаше миналото си, Зи би сторил всичко, за да я задържи,
че Нала е в килията.
и ако това означаваше да разговарят, той бе готов да дрънка,
- О... обич моя... о, Зи! - Бела се изправи и го прегърна,
докато не остане без глас.
предпазливо, но нежно. - О, господи... и се боиш, че Господар
- Аз също.
ката ще я убие...
Зи се намръщи, усетил резервираността в гласа й.
- Не. - Зи се прокашля. После още веднъж. И още веднъж.
- За какво мислиш?
Гърдите му ту се издигаха, ту се спускаха. - Тя смята... смята
След миг Бела попита тихичко:
да накара Нала да гледа... онова, което ще правят с мен. Нала
- Все още ли ме искаш?
трябва да гледа...
Зи трябваше да се ощипе - не беше възможно да го пита...
Зейдист се опита да овладее напиращите в гърдите му чув
ства, ала това беше обречена битка и той се разрида с отчаяни
Дори мисълта, че можеш да ме изоставиш...
те, разтърсващи хлипове, с които плачат мъжете.
- Сексуално, имам предвид.
- Тя... трябва да гледа... как баща й...
