Той примига, мислейки си как се бе възбудил предишната

Единственото, което Бела можа да стори, бе да го прегърне

нощ, само докато я гледаше как се бърше.

52

Д Ж . P . У О Р Д

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

53

- Как може да не те искам!

Зи бурно долепи устните си до нейните.

Тя обърна глава към него.

- Особено след. - Той се отдръпна назад, за да може Бела да

- Не пиеш от кръвта ми и не си ме докосвал по онзи начин...

надникне в очите му. - Ти си точно толкова красива, колкото

е, аз също не го правя, но...

и първия път, когато те видях в тренировъчната зала. Тогава

- Точно сега Нала най-много се нуждае от теб.

накара сърцето ми да спре, то просто замръзна в гърдите ми.

- Ала ти също имаш нужда от мен... или поне от кръвта ми. -

Караш го да спира и сега.

Тя кимна към гипсирания му крак. - Мислиш ли, че щеше да се

Бела запримигва трескаво и той пресуши сълзите й с целувки.

счупи, ако се бе хранил както трябва? Най-вероятно не.

- Бела, ако знаех, щях да кажа нещо... да направя нещо. Но

- Не съм толкова сигурен. Пропаднах през пода... върху

наистина смятах, че знаеш, че за мен нищо не се е променило.

стъкло.

- Откакто Нала се появи, всичко е различно. Ритъмът на но­

- Стъкло?

щите и дните ми. Тялото ми. Аз и ти. Затова предположих...

- Полилей.

- Докосни ме - простена той и се изви в ръката й. - Докосни

- Господи...

мс и ще разбереш... о, Господи!

Последва дълго мълчание и Зи се запита какво ли очаква

Тя го почувства и още как. Обхвана го с две ръце и ги плъзна

Бела от него. Нима отваряше вратата за...

нагоре-надолу по цялата му твърда дължина.

При самата мисъл за секс тялото му се пробуди така мигно­

- Харесва ли ти така? - прошепна тя.

вено, сякаш с всичка сила Бела бе ударила гонг.

В отговор Зи можа единствено да кимне, простенвайки. До­

Само дето тя не помръдна. Нито пък той.

като беше в ръцете й по този начин, обгърнат от нежните й

Мълчанието се проточи и Зи се замисли за това колко близо

длани, които го даряваха с наслада, мозъкът му вече даваше на

бяха до там, откъдето нямаше да има връщане назад. Ако не

късо.

направеха нещо, за да възвърнат предишната си близост... Той

- Бела... - Той посегна към нея с превързаните си ръце, ала

се пресегна през чаршафите, улови ръката й и я притегли към

после спря. - Проклети бинтове...

тялото си.

- Аз ще ги сваля. - Бела долепи устни до неговите. - И тога-

- Желая те - каза и сложи дланта й върху ерекцията си. До­

на ще можеш да сложиш ръцете си, където поискаш...

пирът й го накара да изстене и хълбоците му се повдигнаха,

- По дяволите!

намествайки го в дланта й. - Господи... толкова ми липсваше.

Зи свърши. Без никакво предупреждение. Ала вместо да се

Тя като че ли остана изненадана и това го сконфузи. Спомни

почувства разочарована, Бела се разсмя с дълбокия, гърлен

си Бела в банята. Когато бе спряла да се бърше и се бе загле­

смях на жена, която знае, че много скоро ще получи върховна

дала в отражението си, тя бе търсила недостатъци, които не съ­

наслада от своя мъж.

ществуваха, осъзна твърде късно Зи. И се бе покрила не защото

Зейдист познаваше този звук. Звук, който обичаше. Който

не искаше да привлича вниманието му, а защото бе сигурна, че

му липсваше. От който се нуждаеше...

вече го е изгубила.

От другия край на стаята Нала издаде предупредителен

Той раздвижи ръката й нагоре-надолу по своята мъжестве­

хленч, който бързо прерасна в оглушителен, изправящ косата,

ност.

„искам-си-моята-мамен" рев.

- Жадувам отново да те докосна. Навсякъде.

Бела почувства как ерекцията на Зи спадна. Отлично знаеше,

Бела пропълзя до него под чаршафите.

че не бе само защото току-що бе свършил. Той бе способен на

- Наистина ли?

поне четири или пет оргазма на нощ... и то в обикновена нощ, а

- Как е възможно да не те желая! Та ти си най-съвършената

не след като бе прекарал месеци наред във въздържание.

жена, която някога съм виждал.

- Толкова съжалявам. - Бела погледна през рамо към кошче­

-Дори и след...

то, раздирана от колебание за кого да се погрижи първо.

54

Д Ж . P . У О Р Д

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

55

Зейдист улови лицето й в бинтованите си длани и я обърна

Липсваше й гледката на белязаното му лице, след като бяха пра­

към себе си.

вили любов - зачервено и нежно, пълно с благоговение и обич.

- Върви да се погрижиш за малката. Аз съм добре.

Това, че бе толкова суров с всички останали, включително

В очите му нямаше и намек за укор. И никога не бе имало.

и с братята, правеше нежността му към нея още по-специална.

Зейдист никога не бе ревнувал от Нала. Тъкмо обратното - от

Открай време.

самото начало той бе жертвал собствените си нужди заради нея.

Господи, този негов кошмар! Не би казала, че сънят проме­

- Няма да се...

няше всичко между тях, но определено бе достатъчен, за да не

- Не се тревожи.

го напусне, не и сега. Онова, в което не бе сигурна, бе, какво

Бела стана от леглото и отиде до кошчето. Нала протегна

следва оттук нататък. На Зи му бе необходима повече помощ,

малките си ръчички и начаса се успокои... особено когато я

отколкото тя бе в състояние да му даде. Нуждаеше се от про­

гушнаха.

Перейти на страницу:

Поиск

Книга жанров

Похожие книги