лефона обратно в чантата. Насочвам вниманието си към пътя
пред себе си и се замислям за братята...
В което няма нищо ново - аз непрекъснато мисля за тях. За
почвам да се тревожа за Фюри.
Просто ей така, молейки се това да накара мозъка ми да
млъкне, се навеждам и пускам уредбата. Разсмивам се - онова,
което се разнася, е „Тъкач на сънища".
Надувам музиката толкова силно, колкото уредбата позво
лява, засилвам отоплението докрай, свалям прозорците и на
Ако дойдете на някое от подписванията на книгите ми, ще
тискам газта. Електрическата кола прави, каквото може. Не е
откриете, че частта с въпросите и отговорите е най-приятната.
понтиакът на Рейдж, но за мен ефектът е също толкова добър.
Обсипват ме с купища въпроси за братята, за книгите, за онова,
Внезапно усещам, че се наслаждавам на нощта, досущ като
което предстои да се случи, и за онова, което вече е станало,
Мери, когато имаше нужда да избяга от себе си.
за Бу, за ковчезите, дали шеланите понякога излизат само по
Докато се нося в мрака, вземайки завоите на шосе 22, аз съм
женски, как, по дяволите, работи Джейн... На адвоката в мен
като птица, която отлита надалеч. И ми се иска разстоянието
това наистина му харесва, а читателите са адски УМНИ. Те не
между Колдуел и реалността никога да не свърши.
пропускат абсолютно нищо и аз страшно ги уважавам. Когато
става дума за минали неща, отговарям без увъртания. Когато
обаче заговорим за онова, което предстои да се случи, нали съм
адвокат, винаги си меря думите. Без съмнение от време на вре
ме се случва да изтърва по нещичко и да разкрия някоя и друга
тайна, ала през повечето време отговорът ми е „ЧЕТЕТЕ И ГДЕ
ВИДИТЕ". Или пък отговарям точно това, което са ме попита
ли... и нито думичка повече.
Те винаги усещат кога се опитвам да хитрувам.
Тъй като трябваше да спазя традицията за отговори и въпро
си и в този пътеводител, съобщих във форума си и в Yahoo!
групата си, че се нуждая от въпроси. И получих повече от три
хиляди! След като ги изчетох до последния, избрах следните:
Случвало ли се е, докато пишете, някой от героите да се
разбунтува и да каже: „Не, няма да го направим по този
начин"? Кой беше и как успяхте да го накарате да слу
ша?
Трябва да призная, че когато видях този въпрос, не можах
да не се засмея - ЩЕ МИ СЕ! Джилиан, надценяваш ме. Както
казах в частта с досиетата на братята, аз нямам никакъв кон
трол над тях. Те правят, каквото правят в главата ми, а моята
задача е просто да го запиша възможно най-достоверно. Не
466
Д Ж . P. УОРД
П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И
467
знам откъде дойдоха, нито защо избраха мен, но в едно съм
повече дълбочина? Има ли нещо, за което съжалявате? -
сигурна - ако си тръгнат, ще остана без нищо. Така че аз съм
тази, която трябва да внимава и трябва да слуша, не те... ако
можете да ме разберете.
Ами аз никога не смятам, че книгите ми са толкова добри,
колкото трябва да бъдат. Винаги ми се струва, че бих могла да
Откъде дойде вдъхновението за имената на братята? В
се справя и по-добре. Ала аз просто съм си такава. Никога не
повечето любовни романи за вампири, които съм чела, се
съм доволна от себе си и от нещата, които правя - така че това
използват старовремски или изискани имена, докато ва
не важи само за писането.
шите са сурови, недвусмислени и не оставят никакво съм
Що се отнася до редактирането на книгите, аз съм единстве
нение за какви мъже става дума. -
ната, която вади или добавя каквото и да било в тях. Обсъждам
книгите с редакторката си, тя споделя своето мнение и двете
Всъщност братята сами се кръстиха - в началото и аз бях
разискваме това-онова, ала нищо не се променя, освен ако аз
малко объркана. Когато Рот се появи в главата ми и започнах да
не го поискам и не го направя. Мания за контрол? И още как!
нахвърлям „Тъмна любов", непрекъснато чувах останалите да го
(Друга моя отколешна черта.) Дали съжалявам за нещо? Не и в
наричат Рот. „Рот", помислих си. „Що за име е това? Рот... Рот..."
това отношение. Всеки мой избор е направен съзнателно и след
Братята и техните истории са винаги в главата ми, ала има
сериозно обмисляне.
две ситуации, когато контролът им е абсолютен - докато тичам
Що се отнася до дълбочината на героите, отговорът м и е
и докато заспивам вечер. Дни наред гълтах километрите, взирах
не. Но само защото винаги се опитвам да изцедя и последната
се в тавана в тъмното... а това име отекваше в главата ми, за
капка емоция, драма и патос от всяка от своите истории. Тук
едно с още цял куп неща, които се случиха в „Тъмна любов"...
обаче има нещо, за което съжалявам. Както споменах, ще ми се
И изведнъж ми просветна, че не съм разбрала правилно, и че
да бях добавила още няколко страници в края на „Освободена
истинският правопис на името е друг...* В мига, в който това се
любов", за да могат читателите да видят повече от онова, което
изясни, имената на останалите братя също си дойдоха на място
бе в главата ми, що се отнася до това колко доволни са Ви и
то, както и правилното им изписване.