стаята на Ви и Джейн. Подстригала е косата си, така че сега тя
Догенът се покланя ниско и казва съкрушено:
й стига до под раменете, и е облечена в чудесен черен костюм
- Съжалявам. Толкова много съжалявам. Не можах да махна
на „Шанел", който ми се иска да имах в своя гардероб.
петното от мастило.
Четиримата си приказваме мъничко, ала после Бъч започва
Поемам чантата си от ръцете му и поглеждам каишката. Да,
да губи търпение и повиква своята шелан. Мариса се усмихва
мъничкото синьо петънце си е там.
и си тръгва. Докато се отдалечава, тя си сваля сакото, навярно
- Няма нищо, Фриц. Наистина оценявам това, че се опита.
защото е наясно, че няма да остане с дрехите си още дълго.
Благодаря ти. Много ти благодаря.
462
д ж . р . УОРД
П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И
463
След като го утешавам още мъничко и отказвам предложена
- Не ми е гадно. - Последва пауза. - Обикновено.
та ми кошница с храна, той се прибира в къщата. Докато врата
Което означава, че в момента наистина му е гадно.
та се захлопва зад гърба му, аз се взирам в дефекта на чантата.
Я виж ти. Сега пък аз не знам какво да кажа.
Когато за първи път забелязах петното, исках да си купя
Да, неловко. Адски неловко. Честно казано, изненадана съм,
нова чанта. Абсолютно. Обичам нещата да са идеални и бях
че остава тук, при мен и колата. Всеки момент очаквам да се вър
толкова ядосана, че съм си съсипала чантата... в моите очи не
не в Дупката, при двамата души, в чиято компания се чувства
съвършенството й я правеше по-малко ценна.
спокоен. Виждате ли, Ви не е от онези, които лесно се сближават
Сега я оглеждам на лунната светлина, с всичките й малки
с когото и да било. Той е рационален, не емоционален.
вдлъбнатинки и недостатъци. Човече... имам я вече от две годи
Докато минутите текат, решавам, че присъствието му тук, с
ни. Бях с нея в Ню Йорк Сити, за да се срещна с агента и редак
мен, доказва, че по негов собствен начин, наистина го е грижа,
торката си. Взех я и когато отидох на почивка във Флорида, за
задето отношенията между двама ни куцат. И му се иска да оп
да се видя с двете си най-добри приятелки. Беше с мен, когато
рави нещата. Както и на мен.
давах автографи в Атланта, Чикаго и Далас. В нея са били двата
- Хубава чанта - подхвърля той и кима към задната седалка.
ми мобилни телефона - онзи, който използвам за връзка с при
Прокашлям се.
ятелите си в Щатите, и онзи, по който разговарям с тези, които
- Има мастилено петно.
живеят в чужбина. Слагала съм в нея бележки от банкови депо
- Въобще не се забелязва.
зити и пътна помощ, от вечери в ресторант с мъжа ми и ходене
- Обаче аз знам, че е там.
на кино с майка ми и свекърва ми. Държала съм в нея снимки на
- Значи трябва да престанеш да мислиш толкова. Чантата е
хора, които обичам, ресто, което не съм искала, и визитките на
наистина хубава.
хора, с които е трябвало да вляза във връзка. Заключвала я съм
Той потупва капака на колата, вместо довиждане, и се из
в колата си, докато съм се разхождала със своя ментор или съм
правя.
отскачала до магазина за бутилирана вода и...
Проследявам го с поглед, докато отива към Дупката. Върху
Усмихвам се лекичко и я хвърлям на задната седалка на взе
гърба му, вдълбано в кожата с букви на Древния език, се чете
тата под наем тойота „Приус", а после се настанявам зад вола
на, затварям вратата и пъхам ключа в стартера.
името ДЖЕЙН.
Внезапно почукване по стъклото на тойотата ми изкарва акъ
Поглеждам към чантата си и се замислям за всичко, което е
ла и едва не си изкълчвам врата, докато се обръщам по посока
съхранявала, и всички места, на които е била. И изведнъж за
на звука. Оказва се Вишъс, с хавлия около кръста и превръзка
почвам да я виждам в светлината на онова, което прави за мен,
на рамото. Дава ми знак, че иска да сваля стъклото.
вместо на онова, което й липсва заради несъвършенството й.
Запалвам двигателя и обръщам, като много внимавам да не
Подчинявам се. В колата нахлува студен повей - надявам се,
закача лилавия понтиак на Рейдж, гигантския черен кадилак,
че е просто вятърът, а не той.
лъскавото беемве на Фюри или поршето на Зи. Докато излизам
Ви прикляква и подпира масивните си ръце на вратата. Из
от двора на имението, бръквам в чантата, изваждам мобилния
бягва да срещне погледа ми. Което ми дава възможност да раз
си телефон и се обаждам у дома. Съпругът ми не вдига, защото
гледам татуировките на слепоочието му.
спи. Кучето не отговаря, защо няма противопоставени палци
- Тя те е накарала да дойдеш, нали? - казвам. - Да се изви
(така че му е трудно да работи със слушалката).
ниш, задето се държа като задник.
- Здравей, миличък. Интервюто не се получи, но все пак
Мълчанието му означава „да".
събрах материал за писане. Малко съм превъзбудена, затова
Прокарвам ръка по волана.
мисля да карам до другия край на Манхатън. Най-вероятно ще
- Няма нищо лошо в това, че двамата с теб не се разбираме.
катастрофирам посред бял ден в Пенсилвания. Обади ми се, ко
Искам да кажа... така де, няма защо да ти е гадно.
гато станеш.
464
Д Ж . P . У О Р Д
Казвам на съпруга си, че го обичам и затварям. Връщам те
