успял да избяга от „центъра за въздействие", както лесърите нари
което видя, беше махагоновочерната коса на своята любима и
чаха тези места, и бе запомнил пътя, като се бе дематериализирал
главозамайващо облекчение го обгърна като топъл облак. И то
на всеки двеста метра. Използвайки картата, която цивилният бе
гава видя лицето й.
начертал за Братството, Зи бе дошъл, за да открие своята жена.
Клепачите й бяха зашити.
Вместо това бе открил кръг обгорена земя досами вратата.
Зи се изправи на крака. Цялото му тяло негодуваше срещу
Първата му мисъл бе, че е Бела, оставена да изгори на слън
този спомен, стомахът му се бунтуваше, гърлото му се бе свило.
цето. Коленичил, той бе докоснал изпепелената земя с ръка и
След като я откри, се бе грижил за нея. Къпал я бе. Даде й да пие
изведнъж бе почувствал как очите му се замъгляват, без сам да
от него, макар мисълта, че й позволява да пие нечистата гадост,
знае защо.
която течеше във вените му, го бе докарала до ръба на истерията.
Сълзи. В очите му имаше сълзи. Толкова време бе минало,
Освен това й бе помогнал в периода й на нужда. В резултат
откакто бе плакал за последен път, че дори не бе разпознал усе
на което се бе появила Нала.
щането.
А в замяна? В замяна Бела му бе дала целия свят.
Зи се върна към настоящето, събра сили и продължи напред
Зейдист хвърли един последен поглед наоколо, виждайки не
през поляната, обрасла с ниски бурени. Обикновено след като
пейзажа, а истината. Бела може и да бе по-дребна от него, да
Вишъс използваше ръката си някъде, там не оставаше нищо,
тежеше поне петдесет килограма по-малко, да не владееше ни
освен пепел и късчета метал. Така беше и тук и тъй като гората
какви бойни изкуства и да не можеше да стреля с пистолет... ала
вече бе започнала да си възвръща изгубеното, много скоро про
въпреки това бе по-силна от него.
секата щеше да изчезне напълно.
Беше се преборила с онова, което й бяха причинили.
Ала трите тръби, забити в земята, бяха оцелели. И щяха да
Можеше ли миналото наистина да е такова, запита се той и
си останат там, независимо колко борови фиданки израснеха
се огледа наоколо. Постройка в съзнанието, която можеш прос
около тях.
то да изгориш и така да се освободиш от него?
Зи коленичи, извади джобното си фенерче и насочи лъча му
Той прокара подметката на ботуша си по земята. Бурените,
към дупката, където някога бе затворена Бела. Сега тя бе до
покарали през пръстта, бяха като зелени мустачки, израснали
половината пълна с борови иглички и вода.
особено нагъсто там, където слънчевите лъчи бяха най-силни.
94
Д Ж . P . У О Р Д
П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И
95
От пепелта се зараждаше нов живот.
лявата си китка носеше огромен златен „Ролекс", а на ушите си
Зи извади телефона си и написа съобщение, каквото никога
имаше мънички перлени обици.
не бе предполагал, че ще напише.
- Да - отвърна той. - Да, за теб е... благодаря, че дойде.
Отне му четири опита, докато остане доволен. Когато натис
Докато Мери се приближаваше, мокасините й изшумоляха
на бутона за изпращане, по някакъв начин вече знаеше, че току-
по циментовия под. Тя се настани на градинския стол така, че да
що е променил хода на живота си.
е с лице към Зи, а не към огъня.
А това можеш да направиш, нали така, помисли си той, до
Той прокара ръка по ниско подстриганата си коса.
като прибираше телефона в джоба си. Можеш да избереш да
Докато тишината се стелеше в стаята, клапанът за изпускане
поемеш по един път, вместо по друг. Невинаги, разбира се. По
на пара извистя... на горния етаж някой пусна съдомиялната...
някога съдбата чисто и просто те откарва до избраната от нея
телефонът в кухнята иззвъня.
цел и те стоварва там, без да търпи възражения.
Най-сетне, понеже се чувстваше като пълен глупак, задето
Ала понякога получаваш възможност да избереш адреса. И
не казва нищо, Зи вдигна едната си китка.
ако имаш поне малко мозък в главата си, независимо колко е
- Трябва да се упражнявам какво ще кажа на Нала, когато ме
трудно или колко странно ти се струва, прекрачваш прага.
попита за това тук... Просто... трябва да имам подготвен отго
И откриваш себе си.
вор. Нещо, което да е... подходящо, нали разбираш?
Мери кимна бавно.
- Да, разбирам.
Зи отново се обърна към пещта и си спомни как бе изгорил
черепа на Господарката в нея. Внезапно осъзна, че постъпката
му бе същата, като онова, което Вишъс бе сторил с постройка
АС ПО-КЪСНО ЗЕЙДИСТ БЕШЕ В ИМЕНИЕТО НА БРАТСТВОТО,
та, където Бела бе държана в плен. Той нямаше как да изпепели
приседнал пред старовремската пещ, която гореше в мазето.
цял замък... но все пак бе успял да постигне свое собствено пре
чистване чрез огън.
Тя бе същинска реликва от началото на миналия век, ала рабо
теше толкова добре, че нямаше никаква нужда да я сменяват.
Онова, което не бе сторил, бе другата част от целебния процес.
Освен това поддържането на огъня изискваше усилия, а до-
След още една пауза Мери се обади:
- Зейдист?
гените обичаха редовните задължения. Колкото повече работа,
- Д а ?
толкова по-добре.
