преди да изляза, и му се обадих веднага щом се прибрах.
Двамата с Бела се срещнаха в средата на стаята. Докато си
- По дяволите... ще ми се да бях знаел. Имам чувството, че
подаваха Нала, Зи целуна своята шелан и за миг останаха така -
съм бил ужасен хелрен.
държейки дъщеричката си между себе си.
- Ни най-малко. Особено когато държиш дъщеря си по този
- Ще изляза за малко - каза той. - Няма да се бавя.
начин.
- Пази се.
Последва дълго мълчание.
- Обещавам. Нали трябва да се грижа за двете си момичета.
- Виж - каза Бела най-сетне, - не знам дали от това ще ти
олекне, но никога не съм изпитвала чувството, че има неща, за
които не мога да говоря с теб. Никога не съм се съмнявала, че
Зейдист се въоръжи и се дематериализира в една горичка
ще имаш силата да ме подкрепиш. Ала само защото сме обвър
на запад от града. Сечището се намираше на около петдесети
зани, не означава, че съм престанала да бъда отделна личност.
на крачки от мястото, където стоеше, близо до един поток, ала
- Знам... - Зи се замисли за миг. - Аз не исках да се връщам
вместо празно пространство между боровете, в мислите си Зи
там, където... В онзи замък. Ако не бях научил, че*е затворила
видя едноетажна постройка с шперплатови стени и ламаринен
друг мъж в килията... никога нямаше да се върна.
покрив.
А днес беше и невъзможно. Онова място в Древната страна,
Образът в съзнанието му бе толкова реален, колкото дър
където го бяха държали като пленник, отдавна бе продадено и в
ветата наоколо и звездите над главата му - постройката беше
крайна сметка бе станало собственост на Националния тръст*.
издигната набързо от Обществото на лесърите и нямаше никак
- Почувства ли се по-добре след като отиде да видиш място
ви претенции за векуване. Онова, което се бе разиграло вътре
то, където беше държана в плен? - попита той изведнъж.
обаче, бе от нещата, които никога не могат да бъдат заличени.
- Да, защото Вишъс го беше изпепелил. Това определено ми
Той се приближи до сечището, а прашенето на клонките под
помогна веднъж завинаги да превъзмогна спомена.
краката му звучеше като тихото припукване на огън в камината.
Зи разсеяно поглади закръгленото коремче на Нала, докато
Само че мислите на Зи изобщо не бяха изпълнени с покой и
се взираше в своята шелан.
топлина.
- Чудя се защо досега не сме говорили за това.
Близо до вратата на изпепелената сега постройка някога
Бела се усмихна и кимна към Нала.
имаше душ кабина и кофа, върху която бе поставена тоалетна
- Защото имахме други неща, за които да мислим.
чиния. В продължение на шест седмици Бела се бе къпала в
- Мога ли да бъда откровен? Глупакът в мен държи нито за
миниатюрното пространство и Зи знаеше, че не е била сама.
миг да не се съмняваш, че ако бе поискала да те придружа, щях
Онова копеле я беше гледало. Вероятно й беше помагало.
да го направя без никакво колебание и щях да бъда до теб през
По дяволите, само при мисълта за това го обземаше желание
цялото време.
отново да преследва и открие кучия син. Само че Бела се бе
- Разбира се, че го знам. Въпреки това исках да отида сама.
погрижила той да си получи заслуженото, нали така? Именно тя
го беше застреляла в главата, докато копелето стоеше пред нея,
запленено от извратената си любов...
* Британска организация за съхраняване на исторически или природни
обекти с национално значение. - Бел. ред.
П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И
92
ЛЖ . P. У О Р Д
93
Зи тръсна глава и си представи, че отново се намира в основ
Откриха я през декември и Зи не можеше дори да си пред
ната стая на онова място. Върху нестабилни дървени рафтове
стави какъв студ трябва да я бе обгръщал там... студ, мрак и
на стената вляво бяха подредени най-различни инструменти за
задушаващата прегръдка на грапавия метал.
мъчения - длета, ножове, ръчни триони... още не бе забравил
Той за малко не бе пропуснал този скрит в земята затвор.
как проблясваха в сумрака.
След като бе запратил масата за аутопсии в стената, беше чул
Имаше и огнеупорен шкаф - същият, чиито врати бе строшил.
тихо изскимтяване и именно то го бе довело дотук, до тези три
Както и маса за аутопсии от неръждаема стомана с пресни
тръби. Когато вдигна металния капак, закриващ онази, от която
петна от кръв по нея.
бе дошъл звукът, си помисли, че я е открил.
Маса, която той бе захвърлил в ъгъла като боклук.
Само дето се бе заблудил. Когато издърпа въжетата, подава
Прекрасно помнеше как бе нахлул в постройката. Търсеше
щи се от дупката, бе извадил цивилен вампир, който трепереше
Бела от седмици, от деня, в който онзи лесър бе проникнал в
като дете.
къщата й и я беше отвлякъл. Всички я смятаха за мъртва, ала
В съседната тръба Бела бе изпаднала в безсъзнание.
той бе отказал да го повярва, измъчван от желанието да я осво
Докато я освобождаваше, Зи беше прострелян в крака, бла
боди... желание, което тогава не разбираше, ала на което не мо
годарение на охранителната система, която Рейдж не бе обез
жеше да не се подчини.
вредил напълно. Дори и с куршум в крака, той не бе усетил
Най-сетне късметът им бе сработил - един цивилен вампир бе
нищо, когато коленичи и бавно задърпа въжетата. Първото,
