Големият търбух на желязната пещ имаше малко прозорче,
- Какво представляват тези татуировки?
направено от огнеупорно, дебело цял пръст стъкло, зад което
Той се намръщи и й хвърли бърз поглед, мислейки си „Все
танцуваха пламъци, лениви и горещи.
едно не знае!" От друга страна... е, нали някога беше човек.
- Зейдист?
Може би наистина не знаеше.
Той потърка лице, но не се обърна по посока на познатия
- Робски татуировки. Аз бях... роб.
женски глас. Част от него все още не можеше да повярва, че
- Болеше ли, когато ти ги направиха?
наистина ще го направи, и желанието да избяга се засили.
- Д а .
Той се прокашля.
- Онзи, който ти ги направи ли наряза лицето ти така?
- Здрасти.
- Не, това го стори хелренът на моята господарка. Тя... тату
- Здрасти. - Последва пауза, а след това Мери каза: - Праз
ировките са ми от нея. А белезите по лицето - от мъжа й.
ният стол до теб за мен ли е?
- Колко дълго беше роб?
Сега вече Зи се обърна. Мери стоеше до стълбите на мазе
- Сто години.
то, облечена както обикновено в поло и спортен панталон. На
- Как успя да се освободиш?
П Ъ Т Е В О Д И Т Е Д З А П О С В Е Т Е Н И
97
96
Д Ж . P. УОРД
- Фюри. Фюри ме спаси. Така изгуби крака си.
ко бе запратено на пода - възглавницата, плюшените играч
- Нараняваха ли те, докато беше роб?
ки, одеялото.
Зи преглътна мъчително.
- Светът ти май пак е тръгнал да свършва - каза Бела, докато
- Д а .
вземаше пищящата си дъщеричка на ръце и оглеждаше играчки
- Мислиш ли още за това?
те. - Да не би да те обидиха с нещо?
От вниманието сълзите на Нала потекоха още по-силно.
~
- -
- Хайде сега, опитай да си поемеш дъх... така ще можеш да
Д а
Той сведе поглед към ръцете си, които незнайно защо бяха
плачеш още по-силно... Добре, току-що те нахраних и знам, че
започнали да го болят. А, ето защо - беше ги свил в юмруци и
не си гладна. Не си се и подмокрила. - Нова доза рев. - Май се
ги стискаше толкова силно, че пръстите му бяха на път да се
сещам за какво е всичко това...
счупят.
Бела си погледна часовника.
- Робството все още ли съществува?
- Виж, може да опитаме, но не знам дали все още не е рано.
- Не. Рот го обяви за незаконно. Като подарък за обвързва
Тя се наведе, за да вдигне любимото розово одеялце на Нала
нето ми с Бела.
от пода, уви я в него и се отправи към вратата. Нала се поуспо
- Какъв роб беше?
кои, когато излязоха от детската стая и поеха по коридора със
Зейдист затвори очи. А, да - въпросът, на който не искаше
статуите и надолу по внушителното стълбище. Прекосяването
да отговаря.
на тунела, отвеждащ в тренировъчния център, също мина отно
Известно време цялата сила на волята му бе съсредоточена
сително спокойно, но когато стигнаха и откриха, че кабинетът е
върху това да не си тръгне. После, с измамливо спокоен глас, каза:
празен, плачът избухна с нова сила.
- Кръвен роб. Една жена ме използваше, за да пие от кръвта ми.
- Почакай малко, нека да видим дали...
Тишината, последвала тези думи, легна на плещите му като
Отвън, в коридора, група претранси излязоха от съблекалня
осезаем товар.
та и се насочиха към паркинга на центъра. Хубаво бе да ги види
- Зейдист? Мога ли да сложа ръка на гърба ти?
и то не само защото това означаваше, че Нала най-вероятно ще
Явно беше кимнал, защото Мери внимателно постави неж
получи онова, което иска - след нападенията над глимерата,
ната си ръка върху гърба му и описа лек, бавен кръг.
обучението на бъдещите войници беше преустановено. Ала ето
- Това са правилните отговори - каза тя. - Всички до един.
че Братството отново се бе заловило за работа със следващото
Зи премигна няколко пъти, тъй като огънят в прозорчето на
поколение... само дето този път не всички бяха аристократи.
пещта изведнъж се бе замъглил.
Бела влезе в тренировъчната зала през задната врата и усе
- Така ли мислиш? - дрезгаво попита той.
ти как пламна при гледката, разкрила се пред очите й. Зейдист
- Не мисля. Знам го.
беше там и здравата налагаше един боксов чувал, който от юм
руците му сега висеше под доста странен ъгъл. Голото му до
кръста тяло изглеждаше поразително под светлината на лампи
те - мускулите му изпъкваха като стоманени въжета, пиърсин-
гите на гърдите му проблясваха и дори за нетренираното око на
Бела бе очевидно, че бойните му умения са невероятни.
Встрани от него един от учениците стоеше като вкаменен,
- За какво е цялата тази врява, съкровище?
стиснал горнище на анцуг в малката си ръка, неспособен да от
Бела влезе в детската стая и завари Нала да стои в кошче
късне поглед от Зейдист. По лицето му се четеше смесица от
то, стиснала с всичка сила пръчките на преградата. Цялото
страх и благоговение, очите му бяха широко отворени, челюст
зачервено, малкото й личице се бе разкривило от плач. Всич-
та му - увиснала.
98
Д Ж . P . УОРД
П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е T Е Н И
99
В мига, в който писъците на Нала огласиха просторната
то водеше, обикновено си вземаше душ, докато Бела нахрани
зала, Зи се обърна.
Нала, след което баща и дъщеря се покатерваха в леглото и той
- Съжалявам, че те безпокоя - каза Бела, надвиквайки воп
й четеше на глас, докато тя заспи.
