отиде до бюрото. Там имаше плик, най-обикновен кремав плик,
бе отворен двайсет и четири часа, и той се втурна в магазина,
върху който с полегат почерк бе написано „В знак на благодар
макар да нямаше работно време, за което да се тревожи.
ност към д-р Т.У. Франклин, да се употреби по негово усмотре
Отделът за цветя се намираше вляво от автоматичната вра
ние за подпомагане на доброто дело на неговото отделение".
та. При вида на всички тези рози, хризантеми и лилии, първият
Той го отвори и отвътре извади чек.
порив на Т.У. бе да докара лексуса си до входа и да напълни
И зяпна.
багажника с цветя. Както и задната седалка.
Сто хиляди долара. На името на дерматологичното отделе
В крайна сметка избра едно-единствено цвете и през целия
ние на болница „Св. Франсис".
път до дома го държа много грижливо между палеца и показа
Подписът бе на някой си Фриц Пърлматър, но нямаше адрес,
леца си.
само дискретен надпис в горния ляв ъгъл -
Паркира колата в гаража, ала не мина през кухнята. Вместо
това отиде до входната врата и натисна звънеца.
Сто хиляди долара.
Познатото, обичано лице на жена му надникна през един от
За миг в ума му се появиха образите на покрит с белези мъж
високите, тесни прозорци, които обграждаха входа на къщата
и невероятно красива жена, ала главоболието бързо ги прогони.
им в колониален стил. Видимо озадачена, тя отвори вратата.
Т.У. взе чека и го пъхна в джоба на ризата си, а после из
- Ключът ли си...
ключи лазерната машина и компютъра и се отправи към задния
Т.У. протегна цветето, което стискаше в изгорената си ръка.
изход на клиниката, гасейки осветлението по пътя си.
Беше най-обикновена маргаритка. Точно такава, каквато тя
Докато се прибираше у дома, се замисли за жена си, за това
му носеше всяка седмица в болницата. В продължение на два
как бе изглеждал, когато тя го видя за първи път след пожа
месеца.
ра, преди всички тези години. Беше само на единайсет и му бе
- Не ти казвам „благодаря" толкова често, колкото заслужа
дошла на свиждане с родителите си. Имаше чувството, че ще
ваш - промълви той. - Нито пък „обичам те". Нито, че все още
умре от срам, когато тя застана на прага - по това време вече си
си толкова красива, колкото и в деня, когато се ожених за теб.
86
Д Ж . P. УОРД
П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И
87
Ръката на жена му затрепери, докато поемаше цветето.
Все едно белезите по лицето му не си стояха.
- Т.У.... добре ли си?
Откъм детската стая се чу как Нала изхълца и след това се
- Господи... фактът, че ме питаш нещо такова, само защото
разплака.
ти нося цвете... - Той поклати глава и я претегли в прегръдките
- Току-що я нахраних и препових - Бела се отдръпна от
си. - Толкова съжалявам.
него. - Не съм сигурна какво...
Подрастващата им дъщеря мина покрай тях и завъртя очи
- Нека аз да отида - каза Зи с усилие. - Да видим дали няма
към тавана, преди да поеме по стълбите.
да успея...
- Намерете си стая!
Бела повдигна вежди, ала после кимна.
Т.У. се отдръпна лекичко и прибра един кичур от прошаре
- Добре. Ще те чакам тук.
ната коса на жена си зад ухото й.
- Няма Да я изпусна. Обещавам ти.
- Мисля, че няма да е зле да последваме съвета й, какво ще
- Знам, че няма да го направиш. Само не забравяй да придър
кажеш? А, и между другото, за годишнината ни ще отидем на
жаш главичката й.
почивка... и този път няма да е на конференция.
- Добре.
Жена му се усмихна, а после направо грейна.
Когато влезе в детската стая, Зи имаше чувството, че отива
- Какво се е случило с теб?
да се изправи невъоръжен срещу цяла армия лесъри.
- Тази вечер в кабинета ми дойде един пациент с жена си... -
Сякаш усетила присъствието му, Нала изсумтя тихичко.
Т.У. трепна и разтърка слепоочията си. - Тоест... какво казвах?
- Аз съм, баща ти. Татко.
- Какво ще кажеш да вечеряме? - рече жена му и се притисна
Как ли щеше да го нарича?
в него. - А после ще видим какво може да се направи по въпро
Той се приближи и се загледа в дъщеря си. Беше облечена в
са със стаята.
боди с логото на „Ред Сокс", без съмнение подарък от Ви и/или
Т.У. затвори вратата и още по-здраво прегърна жена си. До
Бъч, и долната й устничка трепереше.
като вървяха по коридора, отвеждащ в кухнята, той я целуна.
- Защо плачеш, мъничката ми? - нежно попита той.
- Звучи чудесно. Просто чудесно.
Когато Нала протегна ръчички към него, той хвърли поглед
към вратата. Бела не стоеше на прага. За щастие, тъй като Зи
не искаше никой да види колко е непохватен, докато посяга към
легълцето...
Нала пасна съвършено в ръцете му - дупенцето й в едната
му длан, а другата крепеше главичката й. Докато я повдигаше
БРАТНО В ИМЕНИЕТО НА БРАТСТВОТО, ЗИ СТОЕШЕ ДО Е Д И Н
от легълцето, си помисли, че тя е учудващо силна и топла, и...
от прозорците в спалнята им с Бела, зареял поглед към гра-
Нала се улови за полото му и се претегли към него - насто
дината, която се простираше отвъд терасата. Китката му паре
яваше да е възможно най-близо до баща си... и Зи установи, че
ше от лазера, ала болката не бе особено силна.
