да се пригоди, тя много им помага. Наистина се радвам,

Аж. P.: Колко време ще отнеме? И откъде ще го вземат?

че нещата се развиха така.

Pom: Ще научиш, когато го направят. Но няма да стане веднага.

Дж. P.: Като заговорихме за родители и деца, как е животът в

Аж. P.: Е, радвам се за тях. (За известно време се възцарява

имението след раждането на Нала?

мълчание; Рот издърпва въдицата си и мята кукичката в

Pom: Честно? Това хлапе е истинска дива. До един ни върти

друга част на потока.) Ами ти искаш ли...

на малкия си пръст. Оня ден работех на бюрото си, а

Pom: Не. Все още не съм готов за деца. След всичко, което

Бела се разхождаше из имението с нея... прави го, защо­

Бела трябваше да преживее... (Той поклаща глава.) Не.,

то напоследък Нала спи само ако е в движение. Както

И преди да си ме попитала, Бет е съгласна с мен. Макар

и да е, Бела се появи в кабинета ми и започна да оби­

да мисля, че след време и тя ще поиска дете. Да се надя­

каля напред-назад. Нала беше сложила глава на рамото

ваме, че няма да е много скоро. Все пак, тя все още не е

на майка си и спеше като къпана... между другото, това

106

Д Ж . P . У О Р Д

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

107

хлапе има мигли по-дълги от ръката ти. Та значи Бела

Дж. P.: (след нова пауза) Може ли да попитам за Тор?

най-сетне решава да поседне на дивана и да си почине

Pom: Предполагах, че ще го направиш.

за мъничко... точно две секунди по-късно - не се майта­

Дж. P.: (изчаква да види дали ще каже още нещо) Е, питам те за

пя! - Нала отваря очи и започва да негодува.

него.

Лж. P.: Горката!

Pom: (подразнен) Виж, какво искаш да ти кажа? Отиде в го­

Pom: Говориш за Бела, нали?

рата, за да умре. Ласитър го върна обратно при онези,

Лж. P.: Аха!

които ежедневно му напомнят за мъртвата му шелан.

Pom: (през смях) И тогава аз взех Нала на ръце. Бела ми дава

Нуждае се от кръв и, разбира се, отказва да пие. Не че го

да го правя. (Изрича го с неприкрита гордост.) Започнах

виня - той е изнемощял и гневен, и иска единствено да

да я разхождам наоколо без да я изпусна.

умре. Това мога да ти кажа за него.

Дж. P.: (прикривайки усмивката си) Разбира се, че не си я из­

Дж. P.: (давайки си сметка, че е добре да не задълбава повече)

пуснал.

Какво е усещането Ласитър да е наблизо?

Pom: И тя отново заспа. (Той ми хвърля сериозен поглед през

Pom: (той се изсмива рязко) Този ангел си го бива. Не ме драз­

рамо.) Нали знаеш, че децата заспиват само ако ти имат

ни чак толкова и мисля, че той го знае. Веднъж го прос­

доверие и се чувстват в безопасност.

треляха заради мен.

Дж. P.: (меко) Всеки би се чувствал в безопасност с теб.

Дж. P.: Чух за това. Имаш ли чувството, че си му задължен?

Pom: (извръщайки бързо поглед) Та така. Хлапето е истинско

Pom: Да.

съкровище. Зи все още се чувства малко неловко с нея...

Дж. P.: Двамата с Ви не се погаждат особено.

мисля, че е понеже се бои да не я счупи, а*не защото не

Pom: Така е. (засмива се) Това си струва да се види. Когато

я обича. Рейдж я държи като чувал с картофи и я мъкне

са в една стая, е като да гледаш два питбула, затворени

навсякъде, където му щукне, което страшно й харесва.

в една клетка. И преди да си ме попитала - не, не знам

На Фюри му идва отвътре. Както и на Бъч.

всички подробности и нямам намерение да си навирам

носа.

Дж. P.: Ами Вишъс?

Дж. P.: Като заговорихме за подробности... за глимерата...

Pom: Хм. Мисля, че се притеснява от нея. Но пък й направи

Pom: По дяволите, защо държиш да съсипеш една чудесна ве­

кама. (Рот се засмива.) Опасен тип. Що за смахнато ко­

чер?

пеле прави кама за едно бебе?

Дж. P.: Но се обзалагам, че е прекрасна.

Дж. P.: Исках само да те попитам какво мислиш за назначението

Pom: И още как! Инкрустира... (Кралят млъква за малко и под­

на Ривендж за лийдайър на Съвета на принцепсите.

Pom:

ръпва въдицата, сякаш мисли, че нещо се е уловило.) Ин­

(през гръмогласен смях) Е, след този въпрос няма как

крустира дръжката с диаманти. Три дена работи над нея.

да ти се сърдя. Човече, ама че беше забавно. На кого, по

Казва, че е за времето, когато започне да ходи по срещи.

дяволите, би му минало през ума, че може да се случи

Дж. P.: (през смях) Бас държа.

нещо такова? Един симпат! Начело на група тесногръди,

Pom: Ама може и труда му да е напразен. Зейдист казва, че тя

изпълнени с предразсъдъци копелета. А те и представа

няма да ходи по срещи. Никога.

си нямат за истинската му същност. Освен това Рив е на

Дж. P.: Хубава работа!

моя страна в зараждащото се гражданско неподчинение,

Pom: Аха. Малкото момиченце на Зи? Искаш да я изведеш на

което се опитват да ми спретнат след всички тези напа­

среща? Едва ли.

дения на лесъри. А току-що си избраха за лидер някой,

Дж. P.: Мисля да пасувам.

според когото аристократите са също толкова налудни­

Pom: И аз така бих направил. Харесвам си топките там, къде­

чави и вредни за расата, за колкото ги смятам и аз.

то са, ако нямаш нищо против.

Дж. P.: Ала имаш ли му доверие?

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

109

108 Д Ж . P . У О Р Д

Перейти на страницу:

Поиск

Книга жанров

Похожие книги