равление на Колдуел
Бъркам в раницата и я изваждам. Червено-зеленият плод
Хосе де ла Крус, детектив от отдел „Убийства" в полицейското
проблясва на лунната светлина и когато впивам зъби в него,
управление на Колдуел
изпращява звучно. Сокът се стича по ръката ми, докато двама
Дик, редактор в „Колдуел Куриър Джърнъл", шеф на Бет
та с Рот вървим през гората, а непромокаемите ни гащеризони
Дъг, интернист в болницата
плющят около краката ни.
Безименен рус мъж, съучастник на Били Ридъл в опита за изна
силване на Бет
Дж. P.: (когато излизаме от гората и пред себе си виждаме мека
Изгубилия (безименен младеж, когото господин X. извежда за
та светлина, струяща от хижата на Рив) Рот?
едно с Били)
Pom: Да?
Аби, барманка в „Макграйдърс"
Дж. P.: Благодаря ти.
Бу, черна котка
Pom: Ябълката си е твоя.
Дж. P.: Нямах предвид ябълката.
Pom: (след моментна пауза) Знам. Знам,
Бар „Скриймърс" на Трейд Стрийт
Той ме прегръща - кратка, но силна прегръдка, след която
Офисът на „Колдуел Куриър Джърнъл" на Трейд Стрийт
продължаваме да крачим един до друг към топлата, гостопри
Апартаментът на Бет - 1Б, 1188 Ред Авеню
емна къща.
Полицейското управление на Колдуел на Трейд Стрийт (на
шест пресечки от „Колдуел Куриър Джърнъл")
Домът на Дариъс - 816, Уолъс Авеню
„ТЪМНА ЛЮБОВ"
Колдуелската академия за бойни изкуства (срещу „Дънкин До-
нътс")
Фермата на господин X., встрани от Шосе 22
Рот, наследник на престола на вампирите
Клиниката на Хавърс - адресът се пази в тайна
Бет Рандъл, репортер в местния вестник
Бар „Макграйдърс" на Трейд Стрийт
Дариъс, син на Марклон, син на Хоръсман
„Зироу Сам" (ъгъла на Трейд Стрийт и Десета улица)
Тормент, син на Харм
112
Д Ж . P . У О Р Д
П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И
113
което трябва да правя, ако искам да бъда щастлива... и да запазя
В първата книга от поредицата, Рот, невъзцарил се крал на
здравия си разсъдък. Но това е друга сага.
вампирите и последният чистокръвен вампир на земята, с нео
Книгите на Джесика Бърд написах с удоволствие, ала дого
хота се нагърбва да помогне на една жена полувампир да пре
ворът ми не беше подновен... което означаваше, че вече нямам
мине през преобразяването си. Бет Рандъл дори не подозира за
издател. Знаех, че трябва да променя посоката, ако исках да
вампирското си потекло и се съпротивлява както срещу исти
имам работа, затова се пробвах в няколко различни жанра. Опи
ната за себе си, така и срещу привличането, което изпитва към
тах идея за любовен съспенс, но материалът не беше достатъчно
чернокосия непознат, който се появява в живота й.
добър. Обмислях да се захвана с чиклит... само че това не бяха
книгите, които самата аз чета, може би защото тази тема не е по
Първо изречение: „Дариъс огледа клуба и полуголите тела
моята част. Мина ми през ума да продължа да пиша съвременни
на претъпкания дансинг."
любовни романи и да се опитам да си намеря друг издател, макар
Последно изречение: „Моля ви, господа - каза икономът. - Ни
да ми беше ясно, че е малко вероятно това да се случи.
какво хвърляне на ленените салфетки. Някой иска ли праскови?"
И тогава, в най-мрачния ми час, когато в мозъка ми нямаше
нищо особено свежо и интересно, ако не се брои настойчивата
Издадена: септември 2005 г.*
мисъл, че ако не се преоткрия като писател, с мен е свършено...
Обем: 393 стр.
тогава се появи Рот. Въпреки че открай време бях фен на хорър
Първа чернова написана: септември-ноември 2004 г.
жанра, и през ум не ми беше минавало да се пробвам в писането
на паранормални любовни романи. А ето че изведнъж цял тон
мъжки вампири изпълниха главата ми и братята занапираха да
излязат така, сякаш бяха заключени в горяща къща.
Добре. Да видим сега. Хорър + любовна история + еротика
„Тъмна любов" си остава книгата, с която се гордея най-
+ фентъзи + хип-хоп. Добавете известна доза кожени дрехи и
много. Според мен ритъмът, с който се развива действието, е
„Татуировки в Маями", разбъркайте с бейзболна бухалка и же
точно какъвто трябва да бъде и именно в тази книга открих своя
лезен лост, поръсете малко талк и го поднесете върху горещо
глас. Разбира се, написването й здравата ми взе страха, защо
канапе от Света-Дево-Марийо-това-трябва-да-сработи-иначе-
то беше огромна промяна за мен като автор. Огромна. Никога
ще-работя-като-адвокат-до-края-на-дните-си.
дотогава не бях използвала няколко различни гледни точки и
сюжетни линии, нито пък бях писала поредица, да не говорим
Никакъв проблем.
пък за създаването на цял нов свят. Представа си нямах какво
правя, когато ставаше дума за... ами, май за почти всичко в ис
торията. Въпреки че „Тъмна любов" беше петата ми издадена
С което стигаме до първото ми правило за всеки писател:
