нът, по който ми благодари за розата.
гам. Макар че въпросът е безсмислен и то не защото и двете
Какво би променил у нея: Нищо, с изключение на вкуса й за фил
са мъртви. За мен никоя не може да се сравнява с Мери.
ми! МИЛИ БОЖЕ! Честна дума, тази жена би изгледала
Кърк или Пикар: Кърк - донжуанът на космоса. Как да не му се
всичко, което й попадне, стига да е със субтитри. Опитвам
възхищавам за това!
се да почна да харесвам филмите, по които тя си пада, честна
Американски футбол или бейзбол: Футбол, защото е контактен
дума... ама никак не е лесно. Но разбирам какво има предвид.
спорт
След като изгледам нещо, което тя харесва, имам нужда да
Най-сексапилното у една жена: Зависи от настроението ми...
си оправя вкуса в устата с малка доза Брус Уилис или пък
мисля, че съм всеяден. Което означава, че обичам да си гриз-
като още веднъж си пусна „Суперяки".
вам... от всичко.
Какво най-много харесваш у Мери: Гласът й. Това, че е достатъч-
* Различни характеристики на диамантите - „D" означава напълно без
цветен диамант и е най-високата възможна характеристика по тази скала;
същото важи и за характеристиката „безупречен", която се отнася до чис
* Храни се добре (ит.). - Бел. прев.
тотата или прозрачността на диаманта. - Бел. прев.
126
ЛЖ. P. УОРД
П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И
127
Най-добър приятел (ако не се брои т в о я т а шелан): Бъч/Ви
да си върнат Фюри в края на „Свещена любов". Толкова много
Кога за последен п ъ т плака: Този следобед. Имах чувството, че
промени - както за добро, така и за лошо.
„Едит Пиаф: Животът в розово" никога няма да свърши.
Срещам се с Фриц на паркинга на хотел „Мариот" в Олбъни.
Кога за последен п ъ т се смя: Докато ядях. Бъч ни направи палачин
Той ме очаква с мерцедес „S550" и след като заключвам взетия
ки и само да бяхте зърнали отнякъде лицето на Фриц при вида
под наем форд, се настанявам на задната седалка на луксозната
на бъркотията, която Бъч беше оставил след себе си. Страшно
кола и икономът подкарва на юг. Пътуването продължава поне
го бива пред печката (макар да не може да се мери с Ви), оба
един час, през който установявам, че Фриц е доста приказлив
че момчето изобщо не знае какво означава да почистваш след
и също така, че гласът му наистина ми харесва - с лек акцент,
себе си. В кухнята не просто цареше бъркотия... тя сякаш беше
като този на Мариса, и с жизнерадостен ритъм, като концерт от
осквернена или нещо такова. Е, ние тримата помогнахме с раз-
Моцарт.
требването, заедно с няколко догена, които, след като Фриц се
Разбирам, че приближаваме имението, когато той вдига прег
съвзе от първоначалния си шок, си прекараха страхотно. Доге-
радата между предните и задните седалки, така че трябва да про
ните обожават да чистят така, както аз обожавам да ям.
дължим разговора си с помощта на звуковата уредба в колата.
Когато най-сетне спираме пред имението, вече е започнало да
се стъмва. За щастие дворът е осветен, така че когато Фриц от
ново сваля преградата, виждам всичко съвсем ясно. Той паркира
между аудито на Бет и стоманеносивото порше „911 Карера" на
На другия ден след интервюто ми с Рот в онзи поток, си тръг
Зи. От другата страна на поршето е паркиран черен хамър, който
нах от къщата на Ривендж към пет часа следобед. Бях доволна,
не разпознавам и по който няма нито един сантиметър хром -
че останах да пренощувам там. Рот, Бет, Фюри и Кормия, как
даже джантите са черни. И без Фриц да ми казва се досещам, че
то и Избраниците, се оказаха чудесна компания и след като си
трябва да е на Куин. Колата си я бива и без съмнение е страшно
бъбрихме часове наред, спах като къпана... доказателство, че
полезна в битките, обаче е истинска срамота, че оставя въглеро
както обикновено кралят беше прав: интервютата ми с остана
ден отпечатък голям колкото този на динозавър.
лите братя щяха да са по-сполучливи, тъй като нямаше да съм
Фриц потвърждава неизреченото ми предположение за това
полумъртва заради пътуването.
чий е хамърът и докато минаваме покрай него, забелязвам
Връщането от Адирондак до Колдуел беше прелестно. Се
вдлъбнатина върху чисто новия капак... вдлъбнатина с размери
верното шосе е едно от любимите ми пътища, с начина, по
те на човешко тяло. Бързо подушване и ето че усещам сладкия
който прекосява планината, където прекарвах летата си като
дъх на бебешка пудра. Това ми напомня, че „момчетата" вече са
дете. Листата току-що бяха преминали есенната си кулмина
воини и без сама да знам защо, ме обзема лека носталгия.
ция и назъбените върхари от двете страни на пътя, по който
Фриц ме въвежда в имението, взема палтото ми и ме осве
