П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

119

Лекарството? Правило номер пет, което произлиза директно

какво. На Бет й кипва и най-безцеремонно му се накарва, заде­

от правило номер три (бъдете господар на работата си): Не си

то е толкова строг към себе си... нещо, което той определено

жалете потта.

има нужда да чуе, макар и очевидно да не е готов да го приеме.

След като написах първата чернова, препрочитах цялата

Страшно ми харесва това, че тя не се бои да каже какво мисли,

книга отново и отново, и отново, и отново. След което изчаках

дори в неговото изключително внушително присъствие. А Рот,

да мине една седмица и я прочетох още веднъж. Прекарах ча­

въпреки че не е съгласен с нея, я обиква още по-силно. Когато

сове в пренареждане на отделни откъси и глави, в шлифоване

гневът й отшумява, следва неловка сцена:

на повествованието и диалога, за да съм сигурна, че книгата не

казва, а показва.

О, по дяволите. Оплеска всичко. Той разкри душата си пред

И дори когато прочетох коректурите (което е последният

нея, а тя му крещи и го кара да се срамува. Идеалният начин да

етап от процеса на издаване), пак открих неща, които бих иска­

насърчи близостта им, няма що.

ла да променя. Книгата има своите силни и слаби страни, също

- Рот, извинявай, не трябваше...

както и останалите, ала докато пишех „Тъмна любов" научих

Той я прекъсна. Лицето и гласът му бяха твърди като камък.

страшно много. Нещо, от което определено щях да имам нужда

- Никой никога не ми е говорил като теб.

за следващите книги от поредицата.

Мамка му.

Ала стига технически подробности, нека се върнем на Краля

- Наистина съжалявам. Не мога да разбера защо...

и Бет...

Рот я придърпа към себе си и я прегърна силно. Отново й за­

говори на Древния език. Когато я пусна, завърши монолога си с

Рот бе първият от братята, който се появи в главата ми, и

нещо, което й прозвуча като лийлан.

именно той ме въведе в света на Братството на черния кинжал.

- Това да не е „кучка" на вампирски?

Онова, което най-много харесвам у него, се съдържа в едно из­

(„Тъмна любов", стр. 238)

речение в началото на „Тъмна любов":

Работата е там, че за Рот силата е от първостепенно значение

С лице, което беше едновременно аристократично и брутал­

и това, че Бет може да отстоява своето, ги прави равни. Уваже­

но, той изглеждаше като крал, какъвто бе по рождение, и воин,

какъвто го беше направила съдбата.

нието му към нея е също толкова важно, колкото и любовта му,

а тя заслужава и двете.

(„Тъмна любов", стр. 13)

Друга от любимите ми сцени в книгата е, когато Бет излиза

от подземната спалня на Рот в къщата на Дариъс, след като

Обожавам тази комбинация (аристократ по рождение, който в

току-що е преминала през своето преобразяване. Не е сигурна

същото време е и воин) и съм убедена, че той е съвършеният во­

как Рот ще се държи с нея пред братята и когато влиза в тра­

дач за вампирите - силен, безмилостен, когато се налага, надарен

пезарията, където са се събрали останалите воини, е готова да

както със здрав разум, така и със страст. Трябваше само да си

бъде по-сдържана. Оказва се, че Рот няма нищо против пуб­

отвори очите и да види, че може да застане начело на своята раса.

личните демонстрации на обич и я прегръща пред смаяните

И Бет бе тази, която му помогна да го стори.

погледи на цялото Братство, никой от които досега не го е

Бет беше и все още е съвършената партньорка за Рот. Тя е

виждал с жена. След като им обяснява на Древния език какво

решителна, сърдечна и не се бои да отстоява своето пред него.

означава тя за него, той излиза от стаята, за да й донесе бекона

Динамиката помежду им е показана съвършено в една от люби­

и шоколада, за които тя умира, а братята я поздравят по много

мите ми техни сцени. Двамата разговарят за това какво мисли

специален начин:

той за начина, по който родителите му са били убити пред очите

му. Рот се обвинява, че не ги е спасил, макар тогава да е бил

Чу се висок, стържещ звук от петте стола, които се дръпнаха

просто слабоват претранс, така че не е можел да стори кой знае

назад. Мъжете се изправиха едновременно. И тръгнаха към нея.

120

Л Ж . P . У О Р Д

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

121

Тя погледна в лицата на двамата, които познаваше, но израже­

- Искам да го избърша - прошепна той. Пресегна се и хвана

нието им не я окуражи.

брадичката й. След това взе салфетката си.

След това видя ножовете им.

Тя постави ръката си върху неговата.

С метално свистене пет черни кинжала напуснаха ножниците си.

- Направи го с устните си.

Тя трескаво отскочи назад и се опита да се предпази с ръце.

В помещението се разнесе нисък гръден звук.

Блъсна се в стената и тъкмо щеше да изкрещи, за да извика Рот,

Рот се наведе към нея и наклони главата си на една страна.

когато мъжете коленичиха в кръг около нея. Като че ли го бяха

Когато отвори устата си и езикът му се показа, тя зърна ку­

репетирали, всички в синхрон забиха кинжалите си в пода и све­

чешките му зъби. Той облиза сока и се отдръпна.

доха глави. Звукът от забилата се в дървото стомана прозвуча

Погледна я. Тя отвърна на погледа му. Пламъкът на свещите

Перейти на страницу:

Поиск

Книга жанров

Похожие книги