карах, все още се къпеха в алени, златисти и зелени багри,

домява къде се намира всеки от обитателите... или поне къде са

които искряха като скъпоценни камъни под лъчите на заляз­

били, когато е излязъл, за да ме докара. Мери е в Дупката с Ви

ващото слънце.

и Мариса и заедно работят върху създаването на база данни за

Докато се носех напред във взетата под наем кола, си мислех

„Убежище". Бъч, Куин и Блей са на стрелбището в тренировъч­

колко различни бяха братята днес, в сравнение с онова, което

ния център. Джон е в стаята на Тор и му прави компания. Рейдж

бяха преди три есени, когато започнаха техните истории. Искам

е на горния етаж и се е проснал безжизнено до цяла опаковка

да кажа... понесоха толкова загуби, но и спечелиха много. Пре­

„Алка Зелцер".

живяха възходи и падения. Припомних си онази първа среща в

Ясно - звярът го е навестил.

„Тъмна любов", когато са във всекидневната на Дариъс малко

Икономът иска да знае с кого бих желала да се видя първо и аз

след смъртта му, а след това ги видях как излизат от гората, за

го питам дали според него Рейдж е в състояние да говори. Фриц

128

Д Ж . P. УОРД

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

129

кима и ме уведомява, че Холивуд очаквал с нетърпение интервю­

Дж. P.: (докато гледа как таблетките цопват във водата и започ­

то, за да се поразсее, така че се запътваме към горния етаж.

ват да се разтварят) Може би трябва да вземеш нещо

Когато стигаме до вратата на Рейдж, Фриц си тръгва и тряб­

по-силно?

ва сама да почукам.

Рейдж: Доктор Джейн опита с „Прилосек". Не ми помогна осо­

бено.

Рейдж: (приглушено) Да?

Дж. P.: Аз съм.

Когато се обръщам към него, той повдига глава и аз подна­

Рейдж: О, слава богу! Влизай.

сям чашата към устните му. Докато Рейдж отпива бавно, усещам

прилив на угризения, задето си мисля колко страхотно изглежда.

Отварям вратата и виждам, че мракът, който цари в стаята, е

Той наистина е най-красивият мъж, бил той човек или вампир,

толкова непрогледен, че начаса поглъща ивицата светлина, ид­

когото някога съм виждала... почти ти се приисква да докоснеш

ваща от коридора. Преди още да съм прекрачила прага, върху

лицето му, за да се увериш, че е от плът и кръв, а не е излязъл

писалището и една масичка до леглото пламват свещи.

изпод четката на някой художник, решил да пресъздаде абсолют­

ното мъжко великолепие. Скулите му са като връх Еверест, ли­

Рейдж: Не искаме да се препънеш в нещо.

нията на челюстта му е права като стрела, устните - плътни и

Дж. P.: Благодаря...

меки. Русите му кичури са се разпилели във всички посоки върху

възглавницата, а уханието му е просто невероятно.

Човече, Рейдж не изглежда никак добре. Наистина се е прос­

Докато отдръпвам празната чаша от устните му, той отваря

нал безжизнено на леглото с една камара „Алка Зеяцер" до себе

очи. И аз си припомням, че искрящият им синьозелен поглед е

си. Гол е, но се е завил до кръста с един чаршаф и докато го

по-изумителен дори от съвършените черти на лицето му.

гледам, си спомням, че той е най-тежкият от братята. Наистина

е огромен, дори изтегнат върху легло, което сякаш е с разме­

Рейдж: (засмива се тихичко) Изчерви се.

рите на олимпийски басейн. Ала наистина не е добре. Затворил

Дж. P.: Няма такова нещо.

е морскосините си очи, устата му е полуотворена, а коремът -

Рейдж: (изтананиквайки го тържествуващо) Изчерви се! Изчер­

издут, сякаш е глътнал балон.

ви се!

Дж. P.: Как е възможно да ми се иска да те ударя, когато си

Дж. P.: Значи звярът те навести, а?

толкова зле?

Рейдж: Аха... миналата нощ, преда съмване. (Той простенва,

Рейдж: (ухилва се широко) О, колко мило!

докато се опитва да се обърне.)

Дж. P.: (през смях, тъй като не може да се въздържи - той е

Дж. P.: Сигурен ли си, че искаш да го направим точно сега?

просто очарователен) Я чакай, аз мислех, че след като

Рейдж: Аха. Трябва да си отвлека вниманието с нещо, а не мога

те посети звярът, зрението ти силно отслабва.

да гледам телевизия. Хей, ще ми подадеш ли малко „Алка

Рейдж: Така е, ама бузите ти направо ПЛАМТЯТ. Но стига сме

Зелцер"? Изпих шест преди Мери да излезе преда около

говорили за теб, нека се върнем на мен. (Той изпърхва с

половин час, но ефектът им не трае много дълго.

невероятно дългите си мигли.) Е, какво искаш да знаеш?

Дж. P.: Разбира се.

На какви парливи въпроси трябва да отговоря?

Дж. P.: (отново през смях) Ти си единственият от братята, на

Обзета от облекчение, че мога да сторя нещо за него, се за­

когото му харесва да го интервюират.

пътвам към четирите опаковки, които лежат до кана с вода и

Рейдж: Радвам се, че съм успял да се отлича от тази мизерна

една чаша. Напълвам чашата, отварям три пликчета и пускам

банда глупаци.

подобните на тебешир таблетки в нея.

Дж. P.: Какво се случи? (присяда на ръба на леглото)

130 Л Ж . P. УОРД

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

131

Рейдж: Бях получил информация за местонахождението на центъ­

Дж. P.: Трябва да е голямо облекчение.

ра за въздействие на един лесър и отидох да я проверя. Е, да

Рейдж: Човече, преди непрекъснато се тревожех за това. Така

Перейти на страницу:

Поиск

Книга жанров

Похожие книги