Пътеводител за посветени полностью

момичето и продължава да е с нея, а след това тя остава за

равновесието във вселената, Рейдж трябва да носи проклятието

още по-дълго, защото, exoool, той е господин Самото съвър­

на звяра до края на дните си, а също и да се откаже от Мери. На

шенство и на нея й харесва да прави секс на запалена лампа.

всичкото отгоре тя няма да си спомня нито него, нито цялата

Щях да съм приключила още след втората глава. Най-вече -

обич, която са споделили:

от отвращение. Искам да кажа, какво точно ще представлява

техният хепиенд? Тя монтира огледала над брачното им легло,

Гласът му трепереше.

а той... е, той вече си е щастлив, защото е съвършен.

- Изтръгвате живота от мен.

Истината бе, че бях разочарована, задето Рейдж е вторият в

- Това е целта - каза тя с невероятно нежен глас. - Ин и Ян, бо­

поредицата.

ецо. Твоят живот в преносен смисъл за нейния в буквален. Трябва

Открих потенциала на неговата история когато бях написала

да се запази равновесието, трябва да се правят жертви, за да се по­

около три четвърти от „Тъмна любов". Осъзнах го по време на

лучават дарове. Ако спася жената заради теб, трябва да има голям

сцената в една от подземните стаи в къщата на Дариъс, когато

залог от твоя страна. Ин и Ян.

Бет му дава няколко таблетки „Алка Зелцер" и го утешава, до-

(„Вечна любов", стр. 369)

136

Д Ж . P. УОРД

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л ЗА П О С В Е Т Е Н И

137

На това му се казва вътрешен конфликт! Той има възмож­

но спомена за Рейдж и за всичко, което двамата са преживели.

ност да спаси живота на Мери, ала трябва да заплати неимовер­

Страхотно! Върхът! Само дето според споразумението между

но висока цена.

Рейдж и Скрайб Върджин това не би трябвало да е възможно.

За една книга конфликтът е като микроскоп. Когато е на­

Здравей, правдоподобна изненада! Оказва се, че жертвата, не­

сочен към някой персонаж, читателят вижда какво се крие под

обходима за спасението на Мери, вече е направена. Когато отива

външния му вид. Научаваме дали е силен или слаб, дали остава

при Мери, за да я спаси от съдбата й, Скрайб Върджин открива,

верен на принципите си, дали е герой или злодей.

че заради досегашното си лечение Мери не може да има деца. За

В разговора между Скрайб Върджин и Рейдж за заболяване­

Скрайб Върджин тази загуба е достатъчно голяма, за да уравно­

то на Мери, конфликтът на Рейдж е както външен, тъй като му е

веси даряването на вечен живот. Както самата тя казва:

наложен от трето лице (а именно - Скрайб Върджин под форма­

та на нейното предложение), така и вътрешен, тъй като трябва

- Съжалявам, че способността ти да дадеш живот е била отне­

да се изправи срещу въпроса колко силно иска да се отърве от

та от теб. Винаги ме е поддържала радостта от моето творение и

звяра и колко голяма е любовта му към Мери. Той доказва, че

съм много натъжена от това, че никога няма да държиш в ръцете

е герой, защото жертва собственото си щастие заради доброто

си плът от твоята плът, че никога няма да видиш очите си да те

на онази, която обича. Може да се каже, че това е кулминацията

гледат от нечие друго лице, че никога няма да смесиш собстве­

на неговото преобразяване - от егоцентричния тип, какъвто е в

ната си природа с тази на мъжа, когото обичаш. Това, което си

началото, до отдадения другиму, състрадателен вампир, в който

изгубила, е достатъчна жертва.

^

_

л ю

% с т р

т

Ш

)

се е превърнал.

Разбирате ли сега защо го заобичах?

Кой би могъл да предположи, че безплодието на Мери е оно­

Конфликтът е от жизненоважно значение във всяка история.

ва, благодарение на което героят и героинята в края на краи­

За мен преодоляването му е като шахматна дъска, по която пер­

щата ще останат заедно? Не и аз... ала тогава - изненада! И

сонажите в една книга се движат. Онова, което правят и места­

точно това я прави правдоподобна. Фактът, че Мери не може да

та, които достигат, за да го разрешат, са също толкова важни,

има деца, е споменат на два пъти по-рано в книгата, а Скрайб

колкото и онова, което ги е поставило в тежката ситуация, в

Върджин винаги е държала на равновесието. Нейните дарове

която се намират.

винаги се заплащат (спомнете си какво се случва с Дариъс в

Правило номер седем: Ако конфликтът е кралят на едно про­

края на „Тъмна любов", например) и читателят е наясно, че ще

изведение, то правдоподобната изненада - неговата кралица.

има цена - досега винаги е било така.

За един автор правдоподобната изненада е най-важният ход

Както казах, развръзката изненада и мен... и ме изпълни с

на шахматната дъска. Много неща са изненадващи, ала без

огромно облекчение. Когато стигнах до сцената между Рейдж

предварително зададен контекст, който да ги подкрепи, те не са

и Скрайб Върджин, докато пишех плана на „Вечна любов", ми

правдоподобни. За да направите една развръзка наистина дос­

се прииска да си ударя главата в монитора. Така де, нали все