Пътеводител за посветени полностью

товерна, се нуждаете от двете неща - наистина силен конфликт

пак пишех паранормален ЛЮБОВЕН роман. А в един любовен

и неочаквана, ала правдоподобна изненада.

роман раздялата е приемлива само ако предполага зарязването

Да вземем за пример края на „Вечна любов". Когато Рейдж

на особено гадна свекърва или тъща. Обзе ме паника, понеже не

приема сделката, която Скрайб Върджин му предлага, за да

ми беше ясно как двамата ще получат своя хепиенд.

спаси живота на Мери, между него и неговата шелан всичко е

Ала ето че той е факт, благодарение на правдоподобната из­

приключено. Завинаги. Ала въпреки това любимата му се за­

ненада.

връща при него (благодарение на блестящите умения на Фриц

Силни конфликти и решения, които са едновременно удо­

зад волана... кой да предполага, че у догена се криел автомо­

влетворяващи, но и изненадващи, са това, от което се нуждае

билен състезател?), не само излекувана, но и запазила напъл-

една книга. Проблемът, поне за мен, е че докато не запиша на

138

Д Ж . P . У О Р Д

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

139

хартия сцените, които виждам в главата си, никога не съм си­

щата. Дори когато се изгубя, имам вяра в историите... най-вече

гурна дали и двете неща ще се появят. Ако трябва да съм от­

защото нямам друг избор. Онова, което"ми се разкрива, винаги

кровена, нямам никаква представа откъде идват идеите ми и с

е безкрайно по-добро от онова, което се опитвам да конструи­

всяка история имам чувството, че едвам успявам да я завършва.

рам съзнателно.

В края на всяка книга ми иде да възкликна „Алилуя", защото

Ето един пример за това как послушах вътрешния си глас,

никога не съм сигурна, дали магията ще се получи или не. Из­

докато пишех книгата на Рейдж. Когато започнах, Вишъс, онзи,

питвам огромно щастие и благодарност, когато това стане, но

който получава видения за бъдещето, изведнъж се появи и обя­

не приемам за даденост, че и следващия път ще е така.

ви, че жената, която му е отредена, е девица. Когато го видях, си

Още няколко неща за книгата на Рейдж. След като нахвърлих

помислих „Хм... това няма да е никак лесно, при положение

основните моменти и се залових да пиша за него, усетих, че нещо

че Мери вече е била с друг мъж, преди да срещне Холивуд. "

не е наред. Тонът като че ли бе различен от този в историята на

Ала след това си рекох „Добре, Ви го каза, така че - отива в

Рот. Атмосферата бе някак... повече Рейдж и по-малко Рот.

книгата. " И ето че след това през цялата книга Ви непрекъсна­

За мен това бе леко притеснително. Предполагам, че бях очак­

то намекваше, че името на Мери има особено значение. Нямах

вала усещането от писането на всички книги от поредицата да

никаква представа за какво, по дяволите, говори, ала продължа­

е еднакво, ала с течение на времето научих, че частите от една

вах да го виждам в главата си, все с това име на уста. „Е, доб­

поредица не бива да бъдат съвършено еднакви. Близки по кон­

ре, " казах си най-сетне, „ включи го в книгата, пък ако нищо не

текст - разбира се. Същите герои - абсолютно. Ала всяка исто­

излезе от това, винаги можеш да го махнеш. "

рия притежава свой собствен ритъм, темпо и атмосфера. В тази

Едва когато стигнах до края на книгата, всичко ми стана

на Рот имаше нещо рязко, насечено, с жив ритъм и изчистен ди­

ясно. Мери и Рейдж тъкмо се прегръщат в спалнята му, след

алог. Тази на Рейдж ми се стори някак по-мека и по-романтична,

като са се събрали:

също така по-смешна и с повече секс. Книгата на Зи бе мрачна от

край до край. По тон тази на Бъч се доближаваше повече до кни­

Тя вдигна глава.

гата на Рот, със същото усещане за нещо рязко, както и с пове­

- Знаеш ли, мама винаги ми казваше, че ще бъда спасена, не­

че информация за света на вампирите като цяло. Атмосферата в

зависимо дали вярвам в Бог или не. Беше сигурна, че божията

книгата на Ви е елегантна и изчистена, с лек привкус на опасност.

милост няма да ме изостави заради името, с което ме е кръстила.

Тази на Фюри е романтична, емоционална и топла.

Често повтаряше, че всеки път, когато някой ме вика или пише

С което стигаме до правило номер осем: Вслушвайте се във

името ми, или си мисли за мен, аз ще бъда защитена.

вътрешния си глас.

- Името ти?

Не знам откъде идват идеите ми. Образите в главата ми вина­

- Мария. Нарекла ме е на Дева Мария.

ги са били там и именно те командват. Не исках книгата на Рейдж

(„Вечна любов", стр. 379)

да е втора, ала стана точно така. Смятах, че тонът на книгата ще е

съвсем същият, като този на Рот, ала не стана така. Не знаех как

Спомням си как избухнах в смях, когато го написах. Винтьс

Рейдж и Мери могат да бъдат заедно в продължение на векове,

никога не греши! А сега нека ви дам един пример за момент, в

при положение че той е вампир, а тя - не. Ала ето че то се слу­

който изобщо не беше лесно да остана вярна на онова, което