чи. (П.П. Исках също така написването на „Вечна любов" да е
виждах в главата си.
по-лесно, защото вече бях прекарала девет месеца, подреждайки
Докато нахвърлях основните моменти от историята на Рейдж
света на вампирите. Само че то се оказа точно толкова трудно,
(което ми отне петдесет и осем страници), видях сцена, която
макар и по различен начин. Повече за това - по-късно.)
напълно противоречеше на едно от най-важните неписани пра
Все пак всичко мина добре и продължава да върви добре,
вила в любовната литература. В почти всички любовни романи,
защото оставям онова, което е в главата ми, да ръководи не-
след като е срещнал героинята и е бил с нея, героят никога не е
140
Л Ж . P . У О Р Д
П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З Л П О С В Е Т Е Н И
141
интимен с друга. Има логика. В крайна сметка кой здравомис-
Като заговорихме за полиране на черновата... нещичко за
лещ би се влюбил в някой, който скача от легло в легло?
Бъч. Първоначално историята за ченгето и Мариса трябваше да
Само че Рейдж отиде и прави секс с друга жена, след като
бъде част от „Вечна любов". Двамата щяха да се влюбят, а той
е бил с Мери. Двамата все още не са правили любов, ала при
щеше да бъде приет в Братството, след като го превърнеха във
вличането е налице, също както и обвързването, поне от него
вампир и толкова. Когато започнах да нахвърлям бележки за
ва страна. Проблемът е в звяра. За да държи проклятието под
Рейдж, с удоволствие пишех и за Бъч и Мариса, тъй като смя
контрол поне до известна степен, той е принуден да изразходва
тах, че имат чудесна химия и в главата си виждах голям брой
излишната си енергия с битки и секс, използвайки ги като от
наистина добри сцени между двамата.
душници за освобождаване от напрежението. В нощта на „изне
Ала след като бях написала около двеста страници, си дадох
вярата", той се намира в кофти ситуация. Близостта на Мери го
сметка, че имам проблем. Бъч и Мариса се бореха за място с
наелектризира заради силното привличане, което изпитва към
Рейдж и Мари до такава степен, че всъщност вече пишех не
нея, и когато се опитва, но не успява да намери с кого да се
една, а две книги.
сбие, положението е на път да излезе от контрол. Рейдж нена
Ченгето не беше второстепенна сюжетна линия.
вижда онова, което прави, ненавижда и себе си заради прокля
Ала идеята да махна тези сцени от книгата ме ужасяваше,
тието си и е напълно очевидно, че случилото се е продиктувано
тъй като се боях, че от това ще пострада дълбочината на целия
единствено от обстоятелствата и че той няма друг избор. С дру
свят. Притеснявах се също така, че може да ги изгубя завинаги,
ги думи, в случая не става въпрос за донжуан без особен морал,
а те бяха страхотни - по това време не бях сигурна колко от
който иска само да се позабавлява.
книгите за Братството ще издам, а определено исках история
Сцената, в която Рейдж се връща в стаята, бе мъчителна за на
та на Бъч и Мариса да види бял свят. И накрая - аз наистина,
писване. И до днес си го представям, приседнал на ръба на лег
лото, след като си е взел душ. С хавлия около кръста, той е навел
го
глава, напълно съсипан, хванат като в капан между проклятието и
качеството на материала.
любовта си към Мери. Ситуацията не е лесна за никого и създава
Само че книгата не се получаваше. Независимо колко го
дяволски сложен конфликт между двамата. Заедно, те успяват да го
увъртах и шикалкавех, и си търсех оправдания, тя просто не се
превъзмогнат, ала ми беше ясно, че тази част от историята е нещо,
получаваше.
което не всички читатели ще могат да приемат. Което е напълно
Да си припомним правило номер три: Бъдете господар на
разбираемо. Ето защо трябваше да пипам много внимателно.
работата си.
Когато започнах да пиша поредицата за Братството, нямах
Ако сте наясно, че нещо не пасва, независимо колко го ха
намерение да се превръщам в подстрекател, който нарушава
ресвате, отървете се от него. Не чакайте редакторът да ви каже
установените практики и все още не целя това. От друга стра
онова, което дълбоко в себе си вече знаете... и вземете трудни
на, както казах, бях се заклела да остана вярна на онова, което
те решения, защото това е правилният избор за книгата, върху
виждах в главата си - мой ръководен принцип и до днес. Труд
която работите.
ността за мен е как да пресъздам онова, което е в главата ми,
Не казвам, че е лесно.
без да засегна жанра, който уважавам толкова много. Винаги е
Макар да знаех, че историята на Рейдж е на път да изгуби
въпрос на крехко равновесие и е онова, на което с редакторката
фокуса си, не можех да се накарам да направя нужните съкра
ми посвещаваме най-много усилия, докато полираме черновата.
щения и това продължи седмици наред. Онова, което най-сетне
Понякога, като в случая на Рейдж, смятам, че съм се справила
наклони везните, бе твърдото ми убеждение, че прецаквам ця
добре, стигайки почти до края, но без да прекрачвам границата.
лата книга... убеждение, което не само не си отиваше, ами все
