— Да. Аз и Трон ще се заемем, но списъкът не е дълъг. Засега имаме насилници, случаи на сексуално посегателство. Честно казано, не съм съвсем сигурен какво точно търсим. Виждали ли сме нещо подобно? Нима? Аз поне не съм. Направихме няколко международни списъка с нашите приятели из Европа, най-вече от Белгия, където разполагат с имената, свързани с Марк Дютру. Обаче там се касае за тежко сексуално посегателство, за разлика от нашия случай; като него на практика няма никъде. Ако трябва да съм напълно откровен, хората там поклащат глава, но разбира се, продължаваме да търсим.
— Добре — кимна Мунк. — Да, забравих да кажа още нещо. Получихме нов софтуер за база данни, който ще бъде инсталиран в рамките на деня. Всичко въведено там — имена, показания, каквото и да е — веднага бива сверено с всички останали достъпни бази данни, нашите и други. Ако някой се затруднява да работи с него, да се обърне към Габриел Мьорк, новия ни нърд. Запознахте ли се всички с Габриел?
Младият човек трепна, като чу името си. Вдигна очи и видя, че всички се бяха обърнали към него.
— Здрасти, Габриел — подвикна някой.
— Здравейте, всички — отвърна Габриел притеснен.
Все едно пак беше на училище. Ей сега трябва да стане, да каже нещо, но за щастие му се размина. Нямаше никаква представа за каква база данни става въпрос. Мунк го погледна и смигна.
— Не успях да ти кажа за това, но ще говорим после. Става ли?
— Окей. — Габриел се зарадва, защото Миа Крюгер отново заговори.
— Не знам колко от вас са разбрали…
Тя натисна бутона на клавиатурата.
— Но когато преглеждахме Паулине, на малкия пръст на лявата ѝ ръка намерихме число на нокътя. Числото едно. Както виждате…
На екрана се появи нова снимка.
— При Юхане имаше абсолютно същото — числото две, две черти, на безименния пръст на лявата ръка.
— Мамка му! — спонтанно се обади полицаят Лудвиг, по-възрастният мъж с кръглите очила.
— Да, нали — кимна Миа и го погледна.
— Какво, по дяволите, означава това? — попита Къри.
— Ще има и други — отвърна Анете.
В стаята настъпи тишина.
— Имаме всички основания да смятаме, че Паулине и Юхане са били само първите жертви. Ще има и още, да. За съжаление.
Мунк пак бе взел думата.
— Затова ще обръщаме особено внимание на случаи на отвличане. Изчезнали. Момиченца на по шест години, дори да ги е нямало само за половин час. Ще бъдем максимално бдителни, нали?
Присъстващите кимнаха.
А сега имам нужда от цигара. Ще направим десет минути почивка и после ще се видим пак тук.
Мунк измъкна пакет цигари от джоба на сакото си и се запъти към верандата за пушачи, плътно следван от Миа. Габриел не знаеше какво да прави. Гледката на снимките на момиченцата беше потресаваща. А щеше да има и още. Вдиша дълбоко, изпълвайки с въздух корема си, и излезе в коридора, за да си вземе кафе.
Лукас седеше на обичайното си място в църквата, на леко издигнат стол близо до стената с добър изглед към амвона и към паството. Пастор Симон, заел позиция пред олтара, още не бе започнал проповедта. Изглежда, мислеше за нещо важно. Лукас и другите богомолци седяха съвсем тихо, в голямата бяла зала не се чуваше и звук. Всички напрегнато чакаха да разберат какво му е на сърцето на пастор Симон. Беше известно колко дълго се бави белокосият пастор, преди да започне. Използваше това време, за да установи контакт с Господа, да отвори линиите, свързващи Бог, него и паството му, да освободи пространството от всяка евентуална пречка за диалог с небето. Целият сеанс беше красив, ангелически, почти медитативен, мислеше си Лукас, седейки съвсем спокойно с ръце, отпуснати в скута.
