Пътувам сама полностью

От другата страна за момент настъпи тишина.

— Толкова, колкото е необходимо.

— И?

— Ами, не е законно. Трябва да изискаме достъп. Какво мислиш?

— Говори ли с Холгер?

— Не си вдига телефона.

— Не можем да чакаме — заяви Миа. — Действай.

— Сигурна ли си?

— Да.

— Окей — съгласи се Габриел.

— Веднага ли ще се заемеш?

— Мислех евентуално да си легна.

— Както решиш. Сигурно няма да е късно и утре сутринта.

— Ще пробвам да го направя сега.

— Би било чудесно. Аз няма да спя.

— Добре.

Миа затвори и продължи разходката си към центъра. Улиците бяха почти пусти. През прозорците се виждаха хора, светлините от телевизорите. Изведнъж хотелската стая ѝ се стори още по-непривлекателна, отколкото преди малко. Нямаше причина да отива там. Така или иначе беше изключено да заспи. Да изпие една бира не изглеждаше лоша идея. Ще се опита да си събере мислите.

За щастие в Юстисен посетителите бяха малко. Тя поръча бира и седна в един усамотен ъгъл. Взе химикалка и хартия и се взря в празния лист пред себе си. Четири момичета. Скоро щяха да навършат шест години. Паулине. Юхане. Каролине. Андреа. Написа имената отгоре на листа. Паулине. Изчезнала от детската градина. Намерена в Маридален. Юхане. Изчезнала от детската градина. Намерена при „Хаделансвайен“. Каролине и Андреа. Отвлечени от домовете им. Къде щяха да ги намерят? Не видя никаква логика. Отговорът се криеше другаде. Рогер Бакен/Ранди. Текстови съобщения. Не е разумно да летиш прекалено близо до слънцето. „Who’s there?“ „Bye, bye, birdie.“

Първо съобщение. Икар. Направил е нещо непозволено. Второ съобщение. „Who’s there?“ Не се ли разправяха серия вицове. Чук-чук. Knock, Knock. Who’s there? Doris. Doris, who? Doris locked, that’s why I’m knocking.17 Нямаше никакъв смисъл. „Bye, bye, birdie.“ Това беше лесно. „Bye, bye, birdie“, мюзикъл, хит сред гейовете. Татуировка на орел. Чао, птичке.

Миа усети неприятен вкус в устата си и си поръча още един „Йегер“. Алкохолът ѝ подейства добре. Главата ѝ се замая, беше ѝ по-лесно да мисли. Взе втори лист и го сложи до първия. Ученически пособия. Книги. Хартия. Име на първата страница. Кукленски рокли. Пътувам сама. „Това се повтаря“ — написа бързо тя. „Това се връзва“. Кръв от свиня. Who’s there. „Това не се връзва“ — написа тя отдолу. Две от детската градина. Две от домовете им. Десет рокли. Жена. Миа поръча още една бира. Сега мисълта ѝ потръгна. Съзнанието ѝ се проясни. Травестит. Жена. Пол. Игра с пола? Неясен пол? Срам. Вина. Пътувам сама. Първите символи даваха ясна представа за интелигентност. Раница. Табелка. Кукленски рокли. В останалото нямаше логика, бяха само… да… безсмислици? Свинска кръв? Who’s there? Извади още един лист и го смести до другите два. Изпи до дъно бирата и поръча още една. Тук имаше нещо. Натъкна се на нещо. Отгоре на третия лист написа жена. Хьонефос. Родилно отделение. Измити и натъкмени момиченца. Упойка. Обгрижване. Медицинска сестра? Фоторобот. Прилича на всяка друга. Как да се скриеш, бидейки на показ? Остави част от листа празна и написа още нещо отдолу. Студена. Сериозна. Разноцветни очи. Едно кафяво и едно синьо. Шизофрения? Една в Маридален. Една при Хаделансвайен. Гора. Скрита. Трябва да търси. Трябва да работи. Трябва да ловува. Видима, но скрита. Иска да покаже какво е направила, но не толкова очевидно, че да не трябва да се търси. Свинска кръв. Who’s there? Защо е така чисто в началото? Сериозно? Защо след това е толкова нечисто? Несериозно? Миа поръча още едно питие, извади нов лист. Мисълта ѝ тръгна по-гладко, тук имаше нещо. Усещаше вкуса му, но не съумяваше да го хване. Гордост. Вижте ме. Вижте какво направих. Рине ЮВ. Напълно неспособни сте и аз ще ви го докажа. Аз срещу вас. Игра. Защо в началото всичко е толкова чисто, а после — така нечисто? Кръв? Свинска кръв? Като на кино. Театрално. Неистинско. Не гледай натам. Съзнанието ѝ се отприщи. Лавина от неудържими мисли. Така беше. Неистинско. Не гледай натам. Миа продължаваше да записва и да записва, почти забрави да пие. Не гледай натам. Не всичко има значение. Не и киното. Не и театралното. То не е истинско. То е наужким. Не се връзва. Гледай само това, което се връзва. Това, което е действителност. Накъде сочат символите и кои от тях? Кой трябва да следваме и кой — не? Това ли е играта?

Това е играта.

Миа се засмя, без да се усети. Беше далече. Потънала дълбоко в себе си. Градът не съществуваше. Юстисен не съществуваше. Масата я нямаше. Бирата я нямаше. Въже за скачане, да. Училищни принадлежности, да. Кукленски рокли, да. Пътувам сама, да. Упойка, да. Свинска кръв, не, наужким. Bye, bye, birdie, не, не е важно. Да летиш прекалено близо до слънцето, не, не е важно. Who’s there?

— Миа?

Миа така се стресна, че подскочи на стола. Огледа се объркано, не разбираше къде е.

— Извинявай. Безпокоя ли те?