Рай в Тексас полностью

Един от старите му съотборници го спря, за да го поздрави и много скоро той се намери пред бара, сред свои приятели. Минаваше от една група на друга, потупваше мъжете по гърбовете, сипеше шеги и закачки, сякаш си нямаше никакви грижи на този свят, ала докато поздравяваше гостите си, не спираше да хвърля погледи към вратата, опитвайки се да зърне Грейси.

Имаше нужда от нея, за да се успокои след срещата със Сойър. Къде, по дяволите, беше тя? С мъка потисна импулса си да се втурне към паркинга, за да я търси.

С периферното си зрение видя Сойър да стои до бара и да разговаря с Лутър и не след дълго зърна майка си, в противоположния край на помещението, да си приказва с няколко свои приятелки. Изглеждаше сякаш се забавлява, ала беше твърде далече, за да е сигурен. Веднага след края на снимките смяташе да я придружи на онзи круиз, за който му бе споменала. Самият той не си представяше, че круизът ще му достави удоволствие, но обичаше да е с майка си, а за нея щеше да е добре да се махне за известно време оттук. Грейси също можеше да дойде и тримата щяха да си прекарат страхотно. Колкото повече мислеше за това, толкова повече идеята му харесваше и Боби Том усети как мрачното му настроение се разсейва.

Но не за дълго. Всичко тутакси се срина отново, когато забеляза как погледът на майка му се спира на Уей Сойър. Очите й мигом се изпълниха с такава тъга и толкова остър копнеж, че той едва го понесе. Сойър се обърна и я видя. Каквото и да се канеше да каже на Лутър, явно бе тутакси забравено. Лицето на Сойър омекна и по него се изписа чувството, което Боби Том добре познаваше, ала не искаше да назове.

Секундите се нижеха. Нито Уей, нито Сузи пристъпиха един към друг. Накрая двамата се обърнаха едновременно, сякаш достигнали предела на болката.

22.

Грейси се спря до вратата на по-малката трапезария в кънтри клуба, където коктейлът се вихреше в разгара си. Докато край нея се разхождаха спортисти с великолепни тела и красиви жени, за миг все едно се върна обратно в онази нощ, когато се запозна с Боби Том. Въпреки че наоколо не се виждаше вана, пълна с гореща вода, тя разпозна същите хора, а атмосферата беше също толкова празнична.

Старият й тъмносин костюм допълнително допринасяше за усещането за дежавю. А тъй като много бе започнала да обича по-елегантните си дрехи, сега й се струваше още по-развлечен и старомоден, отколкото през онази нощ. Освен това си бе обула практичните черни обувки с нисък ток, лицето й бе напълно лишено от грим, а косата й бе опъната назад с две обикновени фиби. Тази вечер просто нямаше сили да се превъплъти в новия си образ, независимо колко много самата тя го харесваше. А най-вече не можеше да облече черната коктейлна рокля, с която възнамеряваше да плени и омае Боби Том. Вместо това се бе постарала да се превърне отново в жената, която беше преди този тексаски Пигмалион¹⁵ да нахлуе в живота й.

Той никога нямаше да узнае колко й бе трудно да се появи тук тази вечер. Единствено чувството на дълг и отговорност я бяха накарали да дойде. Той още не я бе видял. Беше потънал в задушевен разговор е великолепна русокоса красавица, напомняща на Грейси за Мерилин Монро, когато е била на върха на славата си. Малко по-възрастна от Боби Том, тя бе облечена в ефектна, плътно прилепнала по тялото й сребриста рокля, отстрани с цепка до средата на бедрото, а Боби Том я съзерцаваше с такова открито възхищение, че гърдите на Грейси се стегнаха. Тъкмо за подобен тип жена щеше да се ожени той някой ден, жена, поръсена със същия звезден прах, който го правеше по-голям от самия живот.

Блондинката плъзна ръка около кръста му и отпусна глава върху сакото му. Когато той я прегърна в отговор, Грейси позна в нея Фийби Кейлбоу, прекрасната собственичка на „Чикаго Старс" и бивша шефка на Боби Том. Спомни си техни снимки как се целуват край страничната линия на игрището и се зачуди защо двама души, които толкова много си подхождаха, не са заедно.

В този миг той вдигна глава и видя Грейси. Объркването в очите му мигом бе заменено с неодобрение, а на нея й се искаше да изкрещи: „ Това съм аз, Боби Том! Ето коя съм аз! Обикновена жена, която беше достатъчно глупава, за да повярва, че може да даде нещо на един мъж, който вече си има всичко.

Фийби Кейлбоу също вдигна глава и погледна в нейната посока. Грейси повече не можеше да издържа. Изпъна рамене и се запъти към тях - грозното пате, приближаващо двата грациозни лебеда.

Мъжкият лебед се намръщи, лъскавите му пера се накокошиниха.

- Закъсня. Къде беше? И какво, по дяволите, те накара да се облечеш по този начин?

Грейси подмина думите му без отговор, защото просто нямаше сили да се обърне директно към него. Преборвайки се с хищните нокти на завистта, заплашващи да се впият в плътта й, тя протегна ръка към Фийби.

- Аз съм Грейси Сноу.