- Предполагам, че винаги е било. - По-възрастният мъж затвори очи, сякаш мислите му се отнесоха някъде надалеч. -Беше толкова хубава. Но тя не мислеше така, защото носеше шини на зъбите до края на девети клас и го е запомнила, но повярвай ми, с шини или без, тя беше красива като картинка. И беше също като баща ти - мила с всички. - Засмя се искрено. -С всички, освен с мен. Веднъж се срещнахме в коридора, когато наоколо нямаше никой. Доколкото си спомням носеше нещо в кабинета на учителя, а аз сигурно съм бил избягал от час. Бях вдигнал яката си и се бях облегнал на едно от шкафчетата като истински хулиган. Удостоих я с най-якия си присвит поглед и навярно съм я уплашил до смърт. Спомням си, че ръцете й затрепериха, но тя се втренчи право в мен и каза: „Уейланд Сойър, ако не искаш да свършиш на улицата, най-добре е веднага да се върнеш в час". Наистина майка ти е смела дама.
Беше трудно да се изпитва антипатия при подобна обезоръжаваща откровеност, но Боби Том си напомни, че този Сойър вече не беше лошото градско момче и този път заплахата, която представляваше за майка му, беше съвсем реална.
- Едно нещо е някакъв хлапак да я изплаши, а съвсем друго - възрастен мъж. Кажи ми какво си й сторил.
Боби Том не очакваше наистина да получи отговор и не се изненада, когато Сойър се обърна и се отправи към дървената лавица. Когато остави стика обратно на мястото му, се облегна на щанда, но въпреки нехайната му поза, в тялото му се усещаше напрежение. Боби Том усети как целия застава нащрек, все едно се готви да получи удар.
Сойър погледна към тавана, сетне преглътна тежко.
- Накарахя да повярва, че ще затворя „Росатех", ако не стане моя любовница.
Нещо избухна в Боби Том. Прелетя през стаята с вдигната ръка, готов да убие шибания кучи син, но се спря точно пред него, когато самоконтролът му надделя над гнева. Сграбчи по-възрастния мъж за реверите.
- Дано да те е пратила по дяволите.
Сойър сграбчи китките му.
- Само ме изслушай. Можеш поне това да направиш.
Боби Том трябваше да узнае останалото и се насили да го пусне, макар че не се отдръпна. Когато заговори, гласът му беше нисък и заплашителен.
- Започвай да говориш.
- Никога не съм й го казвал направо, но тя мислеше, че точно това имам предвид, а аз чаках твърде дълго, преди да й кажа истината. Вярваш или не, но мнозина извън Телароса ме смятат за почтен човек и аз си помислих, че ако прекараме известно време заедно, и тя ще го разбере. Но нещата излязоха от контрол.
- Ти си я изнасилил.
- Не! - За пръв път гневът на Сойър избухна и очите му се присвиха. - Можеш да вярваш каквото си искаш за мен, Дентън, но
Боби Том усети, че му призлява. Не желаеше да мисли за майка си по този начин при никакви обстоятелства. Ала още по-лошо, не можеше да понесе мисълта, че тя доброволно се е отдала на Сойър, не и след като е била омъжена за баща му, не и след като споменът за Хойт Дентън все още беше жив.
Гневът на Сойър угасна също толкова внезапно, както и бе изригнал.
- Нямаше никакво насилие, ала за нея беше прекалено рано и аз го знаех. Тя все още обича много силно баща ти; той е бил изключителен мъж и не мога да я обвинявам за това. Но него вече го няма, а аз съм тук. Тя е самотна. Тя иска да е с мен, само че никога няма да си позволи това и мисля, че е заради теб.
- Не го знаеш със сигурност.
- Ти си най-важният човек в живота й и тя по-скоро би си отрязала ръката, отколкото да те нарани.
- Искам да стоиш далеч от нея.
Сойър го изгледа с открита враждебност.
- Надявам се си разбрал, че не изливам душата си пред теб, защото съм някакъв мазохист. Не те харесвам особено - доколкото те познавам, ти си егоистично копеле - но се надявам да греша. Надявам се също да си наследил от баща си много повече, отколкото самият ти осъзнаваш в момента. Бях честен с теб, защото се моля за някакво чудо. Без твоето одобрение, ние двамата нямаме шанс.
- Няма да има никакви чудеса.
Сойър беше горд мъж и в гласа му нямаше молба.
- Аз искам единствено справедлив шанс да я спечеля, Боби Том.
- Ти искаш шибаната ми
- Ти си единственият, който може да пребори чувството й за вина.
- Много лошо тогава, защото няма да го направя! - Тикна показалеца си в гърдите на Сойър. - Предупреждавам те. Остави майка ми на мира. Ако само се осмелиш да погледнеш към нея, ще съжаляваш.
Сойър го изгледа с твърд, немигащ поглед.
Боби Том се завъртя на пети и изхвърча от стаята. Дишаше толкова тежко, че когато изкачи стълбите, трябваше да спре, за да се съвземе. Беше прав; знаеше го. Независимо от всичко, Сойър бе наранил майка му и той трябваше да се погрижи това никога повече да не се повтори.
