Грейси разбираше много добре. Боби Том й бе плащал заплатата през цялото време и бе казал на Уилоу да го запази в тайна.
Коленете й бяха като гумени, когато последва Уилоу вън от апартамента. Имаше чувството, че нещо крехко се е строшило в нея. Това беше предателство, което никога не бе очаквала. Докато асансьорът слизаше надолу, всичките й блянове се изпариха. Това беше много важно за нея. Толкова съществено. Едва тази сутрин се бе залъгвала с измамната надежда, че той може би я обича, но сега знаеше, че за него не е по-различна от останалите паразити, които постоянно го преследваха.
Излезе от хотела и се отправи вдървено към колата. През цялото време тя не е била за него нищо повече от поредната му благотворителна кауза. Едва сдържаше сълзите си. Дължеше му всичко: покрива над главата си, храната си, всяка покупка, като се почне от шампоана за коса до тампоните. Сви се при мисълта колко горда се чувстваше, когато оставяше пари в чекмеджето, за да си плати наема и връщаше на вноски сумата, която бе похарчил за черната рокля. Колко ли се е смял, докато е гледал как получава обратно парите, които й е давал. Да си прави шеги за нейна сметка изглежда беше любимото му занимание.
Стисна още по-силно волана, ала не успя да спре рукналите сълзи. Защо не го бе разбрала по-рано? Той изобщо не я обичаше. Изпитваше съжаление към нея и от състрадание й бе измислил работа, по същия начин, по който основаваше фондове за деца, които не бяха негови, или пишеше чекове на закъсалите си приятели. Никога не е имало достатъчно работа, с която да запълва деня си, затова сега дори не можеше да изпитва удовлетворение от мисълта, че си е заработила парите. Той през цялото време е знаел, че не се нуждае от асистент на пълно работно време, ала не е искал нейното уволнение да му тежи на съвестта. Боби Том обичаше да си играе на Господ.
Втренчи се невиждащо напред. Скривайки истината, той я бе измамил по начин, който никога нямаше да му прости. Беше му обяснила колко важно за нея е сама да си плаща сметките. Той го знаеше! Но това не е имало значение за него, защото самата тя нямаше никакво значение за него. Ако я уважаваше и държеше на нея, никога нямаше да я лиши от достойнството й.
Спортистите вече бяха започнали да пристигат за коктейла преди вечерята, когато един от сервитьорите прошепна на Боби Том, че някой долу иска да го види. Докато прекосяваше фоайето, той погледна раздразнено към входа. Къде беше Грейси? Очакваше вече да е тук. За много от момчетата щеше да е истинско удоволствие да си общуват с нея и той нямаше търпение да им я представи. Грейси беше една от най-невежите жени по отношение на спорта, които познаваше, и той бе сигурен, че липсата й на задълбочени познания щеше да й навлече доста неприятности тази вечер, което пък за него щеше да е безкраен източник на забавление. Все още не проумяваше защо, но пълната й незаинтересованост към спорта понякога изглеждаше едно от най-големите й предимства.
Заслиза по покритите с килим стълби към долния етаж, където бяха съблекалните, тази вечер съвсем пусти. Стъклената врата, водеща към спортния магазин, където се продаваше най-вече екипировка за голф, би трябвало да е заключена, но вместо това беше леко открехната и Боби Том влезе вътре. Само една лампа светеше над щанда и той не видя мъжа, който стоеше в другия ъгъл на магазина, докато Уей Сойър не пристъпи напред.
- Дентън.
Боби Том знаеше, че много скоро щеше да му се наложи да се конфронтира със Сойър, но не би избрал точно тази вечер. Все пак беше видял името на Сойър в списъка на гостите и присъствието му тук не беше изненада за него. Освен това нямаше намерение да избягва срещата. Поради някаква причина този мъж имаше нещо общо с тъгата на майка му и той искаше да знае защо.
