Сойър явно бе разглеждал един от стиковете за голф, подредени върху лавицата до щанда, и докато сега пристъпваше напред, го държеше небрежно пред себе си. Официалното облекло не можеше да скрие измъченото му и изпито лице, все едно от известно време не бе спал добре. Боби Том се опита да овладее антипатията си. Въпреки заявлението на Сойър, че няма да закрие „Росатех", той никога не бе харесвал този мъж. Беше студен, коравосърдечен кучи син, който би измамил и баба си, ако имаше изгода. Реши да не обръща внимание на мимолетното впечатление, че точно сега Сойър изглеждаше повече уморен, отколкото безмилостен.
- Какво мога да направя за теб? - попита Боби Том студено.
- Искам да поговорим за майка ти.
Това беше точно темата, която интересуваше и него, но Боби Том усети как настръхва.
- Няма за какво да говорим. Стой по-далеч от нея и всичко ще е наред.
- Аз стоя далеч от нея. Нима от това нещата станаха по-добре? Тя щастлива ли е?
- Можеш да си дяволски сигурен, че е. Щастлива е както винаги.
- Лъжеш.
Въпреки думите му, Боби Том долови несигурност в гласа на по-възрастния мъж и реши да се възползва от това.
- Последният път, когато разговаряхме, тя беше развълнувана заради круиза, на който смята да замине, както и заради новите растения в градината си. Толкова е заета с приятелите и проектите си, че почти не ни остава време да се видим насаме.
Раменете на Сойър увиснаха едва забележимо, а пръстите, които държаха стика, се отпуснаха, но Боби Том не омекна. Някак си този мъж беше наранил майка му и той щеше да се постарае това никога повече да не се повтори.
- Доколкото зная, в момента не я измъчват никакви грижи.
- Разбирам. - Сойър се прокашля. - Баща ти много й липсва.
- Мислиш ли, че не го зная?
Сойър опря главата на стика върху килима.
- Знаеш ли, много приличаш на него. Последният път, когато го видях, той беше само на осемнайсет или деветнайсет, но приликата е поразителна.
- Така казват всички.
- Мразех го и в червата.
- Не си представям и той много да те е харесвал.
- Трудно е да се каже. Дори и да е изпитвал неприязън към мен, никога не го е показвал, макар че аз със сигурност съм му давал достатъчно поводи. Той беше толкова дяволски добър с всички.
- Тогава защо си го мразел? - Въпросът му се изплъзна, въпреки намерението му да остане безразличен.
Сойър плъзна ръка по дръжката на стика.
- Майка ми чистеше известно време къщата на баба ти, знаеше ли? Това беше преди да се откаже от живота и да си намери друг начин за препитание. - Замълча, а Боби Том си помисли за историята, която разказваше от години, че Сузи е проститутка. За него това беше един голям майтап, но за Сойър не е било шега. Въпреки че не харесваше този мъж, се почувства засрамен.
- Двамата с баща ти бяхме връстници - продължи Сойър, -но той беше по-едър и когато бяхме в шести и седми клас, баба ти имаше навика да дава старите му дрехи на майка ми. И аз трябваше да ходя на училище с тези подаяния, но в същото време изгарях от толкова силна завист, че понякога си мислех, че ще се задавя. Всеки ден той ме виждаше да идвам на училище, облечен в старите му дрехи, но никога не каза и дума. Нито една дума. Нито на мен, нито на когото и да било. Макар че другите хлапета забелязваха и ми се подиграваха. „Хей, Сойър, не си ли облякъл старата риза на Хойт?" Ако баща ти беше наоколо, само поклащаше глава и казваше, че, не, по дяволите, това не е неговата риза; че никога не е виждал проклетото нещо. Господи, как го мразех заради това. Само ако беше запратил бедността в лицето ми, бих могъл да се боря с него. Но той никога не го стори и сега, когато се връщам назад, мисля, че не е било в природата му. Вярвам, че в много отношения, той беше най-добрият човек, когото съм познавал.
Боби Том изпита завладяващо чувство на гордост, още повече, че бе неочаквано. И почти незабавно го заля унищожително усещане за загуба. Напрегна цялата си воля, за да не издаде емоциите си.
- Но въпреки това си продължавал да го мразиш.
- Завистта често поражда омраза. В гимназията веднъж разбих шкафчето му и откраднах ученическото му сако. Не мисля, че той някога разбра, че съм бил аз. Разбира се, никога не бих могъл да облека проклетата дреха; дори и не желаех. Но занесох сакото зад прелеза и го изгорих, за да не може и той да го облече отново. Може би съм си мислел, че като го унищожа ще изтрия всичките му постижения, или просто не можех да понасям да гледам как го намята върху раменете на майка ти, докато се прибираха след училище у дома. Проклетото нещо й стигаше до коленете.
Представата за родителите му като гимназисти накара Боби Том да се почувства странно объркан.
- За това е било всичко, нали? Моята майка.
