Как можеше да й причинява това? Що за град бе това, че да позволи на един от гражданите си да задигне полицейската кола и да преследва по шосетата невинен човек? Стрелката приближаваше сто и пет километра в час. Тя мразеше да кара бързо и вече започваше да се поти. Сирената отново нададе вой, което още повече я изнерви. От устните й се изтръгна тревожен вик, когато той толкова се приближи, че тя се изплаши, защото предположи, че ще се удари в колата й. Мили Боже, той възнамеряваше да я изблъска от платното!
Нямаше избор. Той беше безразсъден по рождение и може и да му доставяше удоволствие да се прави на автомобилен състезател, като се движи с над сто и двайсет километра в час, но на нея - определено не. Гневът бавно се надигна в гърдите й, когато отпусна педала на газта и отби встрани от пътя. Щом колата спря, Грейси отвори вратата.
Боби Том изхвръкна от полицейската кола, преди тя да успее да направи четири или пет крачки, но изведнъж младата жена се закова на място. Какво се бе случило с него? Едното му око беше подуто и затворено, а другото имаше безумен поглед. Дрехите му бяха разкъсани, неизменната шапка „Стетсън" липсваше, грозна рана прорязваше слепоочието му и му придаваше зловещ и варварски вид. Тя си припомни какво му бе причинила и за пръв път, откакто се бяха запознали, Грейси се изплаши.
Боби Том се приближи към нея. Тя се паникьоса и се обърна с детинското намерение да се качи обратно в колата и да заключи вратата, ала установи, че се е забавила с част от секундата.
- Грейси!
С периферното си зрение го видя да се протяга към нея и отскочи точно навреме. Действайки напълно инстинктивно, Грейси хукна да бяга. Гладките подметки на сандалите й се плъзнаха по чакълената настилка и тя едва не се просна по колене. Препъна се, но някак си успя да запази равновесие и продължи да бяга. Понесе се покрай бялата линия отстрани на пътя колкото може по-бързо. Всяка секунда очакваше той да я сграбчи и когато не го стори, рискува да хвърли поглед през.рамо.
Той напредваше след нея, но куцаше зле и това го забавяше значително. Тя се възползва от преимуществото си и хукна още по-бързо. Изведнъж в ума й изникна разказът на Сузи за деветгодишното момче, което бе наказано публично, задето ударило момиче. След всичките години, през които се бе отнасял вежливо и внимателно към жените, нещо в него се бе прекършило.
Кракът й пропусна ръба на асфалта и се огъна, но тя продължи да тича по чакъла на банкета, после се препъна в някакви плевели. Пясъкът напълни сандалите й. Ужасът я сграбчи с нова сила, когато го чу точно зад гърба си.
-
Тя изкрещя, когато Боби Том я събори в тревата с помитащо движение, сякаш се бореше за топката на игрището. Грейси се завъртя, докато падаше, а когато се приземи, лицето й беше обърнато към него. За миг всичките й чувства и мисли се изпариха, останаха само болката и страхът. После отвори уста, за да си поеме дъх.
Преди бе лежала много пъти под него, но тогава се любеха и никога не се бе чувствала по този начин. Той я притискаше грубо и безмилостно с тежестта на тялото си към земята. Лъхна я непозната миризма на вкисната бира и пот, а наболата му брада ожули бузата й.
- По дяволите! - извика той и се подпря на ръце. Сграбчи я за раменете и я надигна от земята достатъчно високо, за да я разтърси като парцалена кукла. - Защо бягаш от мен?
Лъскавото лустро на чара и вечната приветливост се бяха пропукали, оголвайки един побеснял, разгневен мъж, докаран до крайност.
- Спри! - изхлипа тя. - Недей...
Той я притегли в прегръдките си, стискайки я толкова силно, че тя не можеше да диша. Долови смътно в далечината острия вой на сирена. Гърдите му се вдигаха и спускаха тежко, а накъсаното му дишане едва не оглуши ухото й.
- Ти не можеш... Недей... тръгваш. - Устата му се движеше до слепоочието й, но в следващия миг, рязко и неочаквано, беше освободена.
За няколко секунди слънцето я заслепи и тя не разбра какво се случи. После видя полицейския началник Такъри да изправя грубо Боби Том на крака. Докато Грейси се надигаше, олюлявайки се, полицейският началник изви безмилостно ръцете му зад гърба и ги закопча с белезници.
- Арестуван си, кучи сине!
Боби Том не му обърна никакво внимание. Гледаше единствено нея и тя изпита непреодолимо желание да вземе бедното му, пребито лице в дланите си.
- Не си отивай, Грейси! Не можеш да си отидеш. Моля те! Трябва да поговорим.
Изглеждаше толкова съсипан и нещастен, че очите й се наляха със сълзи. Някъде отзад се чу скърцане на спирачки и затръшване на врати, ала тя не им обърна внимание. Тръсна глава и отстъпи няколко крачки от него, за да не се поддаде на слабостта си.
- Съжалявам, Боби Том. Никога не съм си представяла, че ще се случи нещо подобно. - В гърлото й се надигна сподавяното досега ридание. - Трябва да си отида. Повече не издържам.
- Изглежда дамата не те иска - присмя му се злобно Такъри.
Той завъртя Боби Том и го блъсна към полицейската кола.
