Рай в Тексас полностью

Колата, сребрист лексус, спря до нея и десният прозорец се плъзна надолу.

- Искате ли да ви откарам до някъде?

Грейси позна в шофьора блондинката, която преди повече от час толкова възторжено се бе хвърлила на врата на Боби Том. Сега осъзна, че непознатата е по-възрастна, може би в началото на четирийсетте. Изглеждаше богата и изискана, сякаш бе от онези, които пиеха само бутилирана вода между сетовете на тенискорта в кънтри клуба и спяха с красив бивш уайд рисийвър, когато съпругът им отсъства от града. Грейси нямаше желание да се сближава с една от жените на Боби Том, но беше твърде горещо, а тя бе много уморена, за да откаже.

- Благодаря ви. - Когато отвори вратата и се плъзна в хлад-ното сиво купе, я обгърна уханието на скъп парфюм и успокояващата музика на Вивалди.

С изключение на широката венчална халка, по пръстите на жената нямаше други бижута, но върху ушите й блестяха диамантени обици с големината на грахови зърна. Късо подстриганата й руса коса бе разделена на път, с подвити краища - прическа, предпочитана от богатите жени. Елегантната й млечнобяла блуза бе пристегната хлабаво в талията с колан от златни халки. Жената беше слаба и красива, а фината мрежа от бръчици около ъгълчетата на очите й придаваше още по-изтънчен вид. Грейси никога не се бе чувствала по-неугледна.

Жената зад волана докосна с пръст бутона за вдигането на прозореца.

- В Телароса ли отивате, госпожице...?

- Сноу. Да. Но, моля, наричайте ме Грейси.

- Добре. - Усмивката на непознатата бе приятелска, но Грейси усети подчертана резервираност. Широката златна гривна върху дясната й китка проблесна на слънчевата светлина, когато тя се пресегна, за да намали звука на радиото.

Грейси знаеше, че жената сигурно е любопитна защо тя върни пеша по шосето, но оцени факта, че не настоя за обяснения. От друга страна личното й нещастие не бе извинение да се държи грубо.

- Благодаря, че ме взехте. Пътят се оказа малко по-дълъг, отколкото си мислех.

- Къде би искала да те оставя? - Акцентът й бе определено южняшки, но изговорът й бе по-скоро напевен, отколкото носов. Ако с очите си не бе видяла как спасителката й се бе хвърлила на врата на Боби Том, Грейси щеше да реши, че тази жена с образец на самата грациозност и цивилизованост.

- В хотел „Катълмен", ако това няма много да ви затрудни.

- Ни най-малко. Предполагам, че си от филмовата компания.

- Бях. - Грейси преглътна с усилие, но не успя да сдържи горчивите думи. - Уволниха ме.

Настана продължително мълчание.

- Съжалявам.

Грейси не искаше да я съжаляват, затова додаде припряно:

- Аз също. Надявах се, че ще се получи.

- Искаш ли да ми разкажеш?

Спасителката й звучеше едновременно съчувствено и уважително, затова Грейси усета как неволно откликва. Изпитваше силна нужда да сподели нещастието си с някого и реши, че ако не разкрива твърде много, няма нищо лошо да поговори за случилото се.

Бях асистент на продукция в студиото „Уиндмил" - поде предпазливо.

- Това звучи интересно.

- Работата не е много престижна, но исках промяна в живота си и се почувствах истинска късметлийка, когато ме назначиха. Надявах се да изуча бизнеса и постепенно да се издигна. - стисна устни. - За нещастие се забърках с един самовлюбен, безотговорен, егоистичен, невъзпитан сваляч и загубих всичко.

Жената се извърна рязко и изгледа разтревожено Грейси.

- О, Боже! Какво е направил този път Боби Том?

Грейси я зяпна слисано. Беше толкова изумена, че изминаха няколко секунди, преди да възвърне способността си да говори.

- Откъде знаете за кого говоря?

Жената повдигна едната от елегантно очертаните си вежди.

- Имам достатъчно опит. Повярвай ми, не ми бе трудно да се досетя.

Грейси я изгледа любопитно.

- Извини ме. Май не се представих, нали? Аз съм Сузи Дентън.

Грейси се опита да отгатне. Би ли могла тази жена да е негова сестра? Но още докато мисълта изникваше в съзнанието й, си спомни венчалната халка на пръста на жената. Една омъжена сестра не би имала същата фамилия.

Стомахът й се сви на топка. Онази лъжлива змия! И след всичките му футболни тестове!

- Боби Том не ми е казвал, че е женен - успя да промълви, опитвайки се да преодолее смайването си.

Сузи я погледна мило.

- Аз не съм негова съпруга, скъпа. Аз съм майка му.

- Майка му? - Грейси не можеше да повярва. Сузи Дентън изглеждаше твърде млада, за да бъде негова майка. И твърде порядъчна и почтена. - Но вие не сте... - Млъкна на средата на изречението, осъзнавайки какво едва не й се бе изплъзнало от устата.

Венчалната халка на Сузи изтрака, когато тя ядосано удари с ръка волана.

- Ще го убия! Пак е разказвал онази история за проститутката, нали?

- Историята за проститутката?

- Не се притеснявай, че ще нараниш чувствата ми. И преди съм я чувала. Коя ти разказа? Че съм се появила пияна на един от футболните мачове в гимназията? Или онази, в която съм се предложила на треньора му пред всичките му съотборници насред футболното игрище?

- Той... ъъ... не спомена за треньора.

Сузи поклати глава раздразнено, после, за изумление на Грейси, ъгълчетата на устните й започнаха да се извиват в усмивка.