- Определено съм. Аз съм незрял, недисциплиниран и егоцентричен, приличам на малко момче, затворено в мъжко тяло, макар че ще ти бъда задължен, ако не ме цитираш никъде.
- Това не е вярно, Боби Том.
- Факт е, че никога не мисля за никого другиго, освен за себе си. Навярно трябваше да ти го кажа още от самото начало, ала агентът ми не ми позволи. Ще бъда честен с теб. Ако наоколо няма кой да ме контролира, съществува голяма вероятност този филм никога да не бъде заснет.
Тя завъртя обицата си, както правеха някои жени, когато са нервни.
- Предполагам, че ще трябва да наредя на Бен да се грижи за теб. - Кимна към един от сценичните работници,
- Онзи симпатяга с шапката на „Рамс"9? - Боби Том го изгледа удивено. - Сериозно ли мислиш, че ще обърна внимание на фен на „Рамс"? Скъпа, аз съм спечелил пръстените на Суперкупата като играч в истински отбор.
Уилоу определено се затрудняваше как да му отговори.
- Струва ми се, че си падаш по Маги, една от реквизиторките. Ще я прикрепя към теб.
- Тя наистина е много готина дама, тази Маги. За нещастие в мига, в който се погледнем, помежду ни прехвърчат страстни искри, а веднъж щом започна да се увъртам край някоя жена, мога да я накарам да направи всичко. Разбираш, че не го казвам, за да се хваля, просто съм откровен. Съмнявам се, че Маги ще може дълго да ме контролира.
Уилоу го изгледа проницателно.
- Ако намекваш, че трябва да върна Грейси, забрави. Тя вече доказа, че не може да те контролира.
Боби Том я зяпна, сякаш си бе изгубила ума.
- Шегуваш се, нали? Онази жена може да преподава уроци на пазач в затвора. Виж, ако зависеше само от мен, може би щях да се довлека тук чак през октомври. Истината е, че трябваше да посетя чичо си в Хюстън, а освен това мисля, че не може един американец да се намира близо до Далас и да не посети родеото в Мескуит. А и трябваше да се подстрижа, а единственият бръснар, на когото имам доверие, живее в Талахаса. Но госпожица Грейси не преставаше да ме пришпорва и аз нищо не можех да направя. Познаваш я добре и едва ли би твърдяла, че не може да сложи в джоба си всички онези строги учителки по английски от гимназията.
- Сега, като го спомена... - Уилоу се усети, че той почти я бе притиснал в ъгъла и мигом се окопити. - Разбирам какво се опитваш да постигнеш, но се боя, че няма да стане. Вече съм решила. Грейси трябва да си отиде.
Боби Том въздъхна.
- Извини ме, Уилоу, зная колко си заета, а аз ти губя времето, като не се изразявам съвсем ясно. - Усмивката му стана по-нежна, гласът по-мек, но сините му очи бяха твърди и студени като ледени късчета. - Имам нужда от личен асистент и искам това да е Грейси.
- Разбирам. - Тя сведе очи, добре осъзнаваща, че й бе даден ултиматум. - Трябва да ти призная, че с този бюджет се налага да затягаме коланите и затова бях принудена да съкратя няколко длъжности. Ако я назнача обратно, ще трябва да уволня някой друг, а и без това не ни достигат хора.
- Няма нужда да уволняваш никого. Аз ще се погрижа за заплатата й, макар че е по-добре никой да не знае за това. Грейси има малко странно отношение към парите. Колко й плащаш?
Уилоу му каза.
Боби Том поклати глава.
- Ако разнасяше пици, щеше да печели повече.
- Това е работа за начинаещи.
- Няма да се разпростирам върху това що за начинаеща работа трябва да върши тя за тези пари. - Обърна се, тръгна към тъндърбърда и се спря.
- Още нещо, Уилоу. Когато говориш с нея, искам едно нещо да е съвсем ясно. Кажи на Грейси, че аз командвам парада. На сто процента. Единствената й цел в живота ще е да ме прави щастлив. Аз съм шефът и ще става това, което аз кажа. Разбра ли?
Тя се вторачи изумено в него.
- Но това противоречи на всичко, което изтъкна досега!
Той я удостои с широката си, разтапяща женските сърца усмивка.
- Ти не се тревожи за това. Двамата с Грейси ще се разберем.
