- Вината е моя. Зная, че ако настоявам, той ще престане, но... - Нотка на тъга се прокрадна в гласа й. - Просто винаги съм била толкова порядъчна.
Стигнаха до едно кръстовище и Сузи наби спирачките пред стоп-знака, пробит от куршум. Отдясно в подножието на хълма Грейси видя няколко ниски промишлени сгради, върху които се виждаше надпис в черно и бронзово: „РОСАТЕХ ЕЛЕКТРОНИКС".
- Само за сведение, трийсет години бях щастливо омъжена за бащата на Боби Том, докато той не загина при автомобилна катастрофа преди четири години. Докато синът ми растеше, го подкрепях в скаутските му програми, грижех се за него у дома, ходех заедно с него по мачовете и тренировките. Противно на историите, които разказва, Боби Том имаше съвсем нормално детство.
- Но вие не изглеждате достатъчно възрастна, за да бъдете негова майка.
- Аз съм на петдесет и две. Двамата с Хойт се оженихме една седмица след като завършихме гимназия, а Боби Том се роди девет месеца по-късно.
Тя изглеждаше поне с десет години по-млада. Както винаги, общуването с някой толкова различен от нея възбуждаше любопитството на Грейси и тя не можа да устои на изкушението да я попита.
- Съжалявали ли сте някога, че сте се омъжили толкова млада?
- Никога. - Усмихна се многозначително на по-младата си спътница. - Боби Том е същинско копие на баща си.
Грейси напълно я разбираше.
Въпреки че Сузи всячески се стараеше да прикрие любопитството си, Грейси все едно четеше мислите й: как бе възможно такава невзрачна мишка, старомодно облечена и с ужасна коса, да се забърка със сина й, мечта за всяка жена? Но след като Грейси вече знаеше с кого говори, едва ли би могла да се оплаква от държанието му.
Пресякоха няколко железопътни линии и навлязоха в центъра на града. Грейси веднага забеляза, че Телароса усърдно се стараеше да скрие неприятностите си от света. Да прикрие факта, че твърде много магазини пустееха, а благотворителни организации използваха витрините им за обявите си. Видя реклама за няколко занаятчийски проекта на витрината на някогашен магазин за обувки, а по прозорците на опразнената книжарница имаше плакати, рекламиращи автомивка. Върху тентата над пустеещото кино се четеше надписът: „ХЕВЪНФЕСТ, ПРЕЗ ОКТОМВРИ СВЕТЪТ ЩЕ ДОЙДЕ В ТЕЛАРОСА". От друга страна някои от магазините изглеждаха нови: например художествената галерия с уестърнски мотиви, бижутерията, в която се рекламираха ръчно изработени сребърни украшения, викторианската къща, превърната в мексикански ресторант с маси от ковано желязо върху верандата.
- Много приятен град - отбеляза Грейси.
- Спадът в икономиката се отрази и на Телароса, но все още имаме „Росатех Електроникс", за да поддържа стабилността. Минахме покрай фабриката на идване в града. За съжаление новият собственик изглежда е решен да я закрие и да премести производството в друга фабрика, близо до Сан Антонио.
- И какво ще стане тогава?
- Тогава Телароса ще загине - отвърна Сузи просто. - Кметът и градският съвет се опитват да развият туризма, за да попречат това да се случи, но градът ни е твърде изолиран и ще бъде трудно.
Минаха покрай парк с добре поддържани цветни лехи и много стар дъб, засенчващ статуята на герой от войната. Грейси се почувства като пълна егоистка. Собствените й проблеми изглеждаха твърде незначителни в сравнение с катастрофата, надвиснала над това приятно градче.
Улицата правеше завой и Сузи се насочи към входа на хотел „Катълмен". Спря на паркинга и отмести крака си от педала за спирачката.
- Грейси, не зная какво се е случило между вас двамата с Боби Том, но той не е несправедлив. Ако е допуснал грешка спрямо теб, съм сигурна, че ще ти се извини.
Малко е вероятно, помисли си Грейси. Когато Боби Том разбере, че е уволнена, ще подскочи от радост и ще покани всички жители на града на богата вечеря с пържоли и бира.
6.
- Искам да се уверя, че съм разбрал правилно. Уволнила си Грейси, защото
Двамата стояха до караваната на продукцията. Минаваше шест часа и снимките за деня бяха приключили. Боби Том бе прекарал по-голяма част от времето си или да се мотае наоколо, потейки се в жегата, или да търпи някой да се суети около косата му. Нито едното от двете занимания не му се струваше привлекателно и той се надяваше утре работата да е по-интересна.
За днес единствената сцена, която изигра, беше да излезе от задната врата на къщата, да потопи главата си във ведро с вода и сетне да отиде до оградата. Бяха го снимали под всеки възможен ъгъл и Дейвид Гивънс, режисьорът на „Кървава луна", изглеждаше щастлив.
- Бюджетът ни е много ограничен - повтори Уилоу. - Тя не си свърши работата, така че трябваше да си отиде.
Боби Том наведе глава и разтри веждите си с палец.
- Уилоу, боя се, че не разбираш нещо, което бе съвсем ясно на Грейси от мига, в който се запознахме.
- И какво е то?
- Аз съм напълно безотговорен.
- Разбира се, че не си.
