- Не искам да те притеснявам, но успя ли да поговориш с майстора за поправката на покрива? За подобни неща винаги се грижеше баща ти и не бях сигурна какво трябва да направя.
Подобна проява на нерешителност от жена, която най-компетентно ръководеше разпределянето на бюджета за образование в града, разтревожи Боби Том, ала той запази опасенията за себе си.
- Обадих му се този следобед. Офертата му ми се стори приемлива и смятам, че трябва да го наемеш.
Чак сега забеляза, че плъзгащите се врати, водещи към всекидневната, са плътно затворени. Не си спомняше някога тази стая да е била затворена, затова наклони леко глава натам.
- Какво става?
- Първо хапни. По-късно ще ти кажа.
Той тръгна след нея, но внезапно спря, когато чу странен, приглушен звук.
- Има ли някой там?
Веднага щом въпросът се изплъзна от устата му, осъзна, че майка му бе облечена като за лягане в светлосин копринен халат.
Гърдите му се стегнаха болезнено. Тя никога не бе споменавала, че се среща с други мъже след смъртта на баща му, ала това не означаваше, че не го прави.
Каза си, че това е нейният живот и той няма право да й се меси. Майка му все още беше красива жена и заслужаваше цялото щастие на света. Той определено не искаше тя да е самотна. Но независимо колко усърдно се опитваше да се убеди, идеята майка му да бъде с друг мъж, го караше да скърца гневно със зъби.
Прокашля се.
- Виж, ако се виждаш с някого, ще те разбера. Нямам намерение да ти преча.
Тя го погледна слисано.
- О, не. Наистина, Боби Том... - Пръстите й се заиграха с колана на халата. - Грейси Сноу е там.
- Грейси? - Заля го огромно облекчение, тутакси изместено от още по-голям гняв. Грейси го бе изплашила до смърт! И докато той си я представяше да лежи мъртва в някоя канавка, тя си гукаше с майка му!
- И как така тя се озова тук? - попита той с отсечен, рязък тон.
- Качих я в колата от шосето.
- Тя е пътувала на стоп, нали? Знаех си! От всички проклети глупаци...
- Не пътуваше на стоп. Аз спрях, когато я видях. - Сузи се поколеба. - Както вероятно можеш да си представиш, тя е малко разстроена заради теб.
- Тя не е единствената, която е разстроена! - Извъртя се към плъзгащите се врати, но ръката на Сузи го спря.
- Боби Том, тя е пияна.
Синът й се вторачи изумено в нея.
- Грейси не пие.
- За нещастие, не го знаех, докато не нападна запасите ми от плодово вино.
Представата как Грейси се налива с плодово вино го вбеси още повече. Стисна зъби и направи още една крачка към вратите, но майка му отново го спря.
- Боби Том, нали знаеш, че някои хора стават закачливи и се развеселяват, когато са пияни?
-Да.
Майка му повдигна вежди.
- Грейси не е от тях.
7.
Изглеждаше толкова нещастна, че гневът му моментално се стопи. Докато се взираше надолу към нея, му беше трудно да повярва, че това жалко подобие на жена е същата смела и раздаваща команди особа, направила най-ужасния стриптийз в историята; която се бе хвърлила към вратата на колата му като жива торпила; а после бе повредила тъндърбърда му и бе изнесла на Слъг Маккуайър смразяващо саркастична лекция по въпросите на сексуалния тормоз, след като той започна да сваля доста напористо една от келнерките в „Бар на лъжците".
При нормални обстоятелства той би предпочел да бъде заключен в стая с рояк жилещи пчели, отколкото с плачеща жена, но направи изключение, тъй като въпросната жена бе именно Грейси, същата, която някак си бе станала негова приятелка.
Сузи го погледна безпомощно.
- Поканих я да остане за през нощта. По време на вечерята беше добре, но когато се прибрах у дома след срещата с Комитета, я заварих в това състояние.
- Явно направо се е отрязала.
Щом чу гласа му, Грейси надигна глава, погледна го е помътнелите си очи и хлъцна.
- И сега аз... - Последва дълго хлъцване. - Никога няма да... - още едно хлъцване - правя секс.
Сузи забърза към вратата.
- Извинете ме, но мисля, че са останали още няколко коледни картички, на които трябва да напиша адресите.
Когато тя изчезна, Грейси протегна непохватно ръка към кутията с книжните кърпички, оставена на дивана до нея, но не можа да я напипа през пелената от сълзи. Боби Том се приближи, измъкна една кърпичка и я пъхна в ръката й. Грейси зарови лице в нея. Раменете й се тресяха, а от устата й излизаха жални мяучещи звуци. Когато се отпусна до нея, той реши, че тя без съмнение е най-нещастният пияница, който бе виждал през живота си.
- Грейси, скъпа - заговори меко, - колко от онези бутилки с плодово вино пресуши?
- Аз н-не пия - изпелтечи тя между хлипанията. - Алкохолът е за слабаците.
Той разтри раменете й.
- Разбирам.
