След като беше изключена възможността Грейси да е взела кола под наем, Боби Том поговори с Рей Дон Хортън, който работеше в автобусното депо на компанията за превози „Грейхаунд", после с Донъл Джоунс, единственият таксиджия в града, както и с Джоузи Моралес, която прекарваше повечето си време да седи на предните стъпала на къщата си, за да следи какво правят всички наоколо. Понеже беше играл с много хлапета от белите, чернокожите и латиноамериканските семейства, Боби Том винаги общуваше свободно с всички в града независимо от расовите и етническите различия. Посещавал бе повечето от къщите в града, хранил се бе на масите им, навсякъде се чувстваше като у дома си, но въпреки широката си мрежа от познанства, никъде нищо не научи за Грейси. Никой не бе виждал жена с нейното описание. Обаче всички изразиха огорчението си, че не е взел със себе си пръстена. И всички искаха или да го запознаят с някое подходящо момиче, или се нуждаеха от пари назаем.
В единайсет часа Боби Том вече бе сигурен, че Грейси е направила нещо глупаво като например да се качи на автостоп в колата на непознат. Само мисълта за това го подлудяваше. Повечето от жителите на Тексас бяха добри, солидни хора, но имаше и доста откачени. Грейси с прекалено оптимистичното си мнение за човешката природа, като нищо можеше да е налетяла на някой от тях. Освен това не можеше да си обясни защо дори не се е опитала да си вземе куфара. Или просто не е имала възможност да го стори?
Ами ако нещо й се е случило преди това?
При тази мисъл го обзе паника и той се замисли дали да не се отбие в полицейския участък и да поговори с Джимбо Такъри - новият шеф на полицията. Двамата с Джимбо се мразеха и в червата още от началното училище. Боби Том не можеше да си спомни защо бе започнала тази омраза, но когато бяха пече в гимназията и Шери Хопър реши, че предпочита целувките на Боби Том пред тези на Джимбо, омразата бе ескалирала в открита вражда. Винаги, когато Боби Том се връщаше в града, Джимбо си намираше някакво извинение да се държи гадно, затова Боби Том не можеше да си представи, че шефът па полицията ще измени на навика си и наистина ще му помогне да открие Грейси. Реши да се отбие на още едно място, преди да сс остави на съмнителната милост на полицейското управление в Телароса.
„Деъри Куин" се намираше в западния край на града и служеше за неофициален център на общността. Тук млечните шейкове „Орео" и „Мистър Мистис" бяха постигнали това, което не успяха всички закони за граждански права в Америка. Гражданите на Телароса ставаха равни, щом прекрачеха прага на „Деъри Куин".
Когато влезе в паркинга, Боби Том видя един пикап, вързан със стоманено въже, спрял между форд „Бронко" и едно беемве. Имаше различни семейни автомобили, два мотоциклета, а двойка непознати латиноамериканци слизаха от своя стар плимут. Понеже бе делник, нямаше много хора, но все пак вътре имаше повече посетители, отколкото му се искаше да види. Ако не бе толкова разтревожен за Грейси, нищо не би било в състояние да го застави да се появи в това гробище на отминалата му слава, място, където някога той и съучениците му всеки петък празнуваха победите си.
Паркира в най-отдалечения край на паркинга и с неохота слезе от пикапа. Знаеше, че с изключение на използването на мегафон, това бе най-бързият начин да се разчуе, че Грейси е изчезнала, но при все това никак не му се искаше да влиза вътре. Вратата на заведението се отвори и една позната фигура излезе навън. Боби Том изруга тихо. Ако някой го накараше да направи списък с хората, които най-малко искаше да види точно в този момент, на челно място щеше да бъде Уейланд Сойър, дори преди Джимбо Такъри.
Всякаква надежда, че Сойър няма да го забележи, се изпари тутакси, когато собственикът на „Росатех Електроникс" слезе от тротоара и се спря. Ръката му с фунийка с ванилов сладолед застина във въздуха.
- Дентън.
Боби Том кимна.
Сойър близна от сладоледа, приковал студените си очи в по-младия мъж. Всеки, видял обикновените риза и джинси на собственика на „Росатех Електроникс", щеше да реши, че е фермер, а не един от най-големите умове в електронната индустрия и единственият мъж в Телароса, богат колкото Боби Том. Той беше едър мъж, макар и не толкова висок колкото Боби Том, но набит и як. ЕГа петдесет и четири години лицето му все още бе привлекателно, но с твърде груби черти, за да бъде признато за класически красиво. Тъмната му права коса, леко прошарена, беше късо подстригана, но линията на косата му отпред се бе изтеглила едва забележимо назад, сякаш Сойър бе теглил невидима граница върху скалпа си, отвъд която никакъв косъм не можеше да падне.
