Рай в Тексас полностью

Секундите се нижеха. Сърцето й бясно препускаше. Стоеше гола в тъмната стая, без да знае колко близо е той до нея. Дори звукът на дишането му се заглушаваше от далечното бръмчене на климатика. Мракът я дезориентираше. Беше толкова гъст, толкова пълен. Извикваше у нея мисли за смърт и гробища. Извърна се, после отново се обърна, ала установи, че това е било грешка, защото съвсем се обърка. Ръката й се стрелна към гърлото в опит да възпре паниката, надигащата се в гърдите й.

-Уей?

Нищо.

Сузи отстъпи неволно назад. Дрехите се отъркаха в голото й тяло. Напрегна се, за да чуе звука от поемане на дъх, движение, изпукване на става, каквото и да е.

Изведнъж, сякаш изневиделица, изникна една ръка и докосна бедрото й. Тя подскочи. Тъй като не виждаше нищо, не чуваше нищо, ръката й се струваше като откъсната от тялото, все едно принадлежеше на призрачен любовник, не човешко същество, а по-скоро демон. Помилва бедрото й и Сузи се вцепени. Ръката се придвижи нагоре към талията й, продължи по гръдния кош, галейки чувствителните й, натежали гърди.

Не можеше повече да стои покорно пред този демоничен любовник. Протегна длани, търсейки го. Докосна тялото му и разбра, че е свалил халата си. Гъстите косъмчета на гърдите му бяха меки като коприна под пръстите й. Хойт нямаше толкова косми, а непознатото мъжко тяло усилваше мрачната й фантазия, че се люби с дявола. Очертанията на мускулите под пръстите й бяха чужди, не бяха онези, с които бе свикнала за трийсет години. Тя беше сама в този плътен мрак със сатанин-ски любовник, а развратното й тяло мълчаливо го молеше да я докосне.

Въпреки заплахата от вечно проклятие, ръцете й започнаха да го търсят, опознавайки дяволското му тяло с всяко докосване. Кожата му вече не би трябвало да е влажна от банята им, но беше - влажна и гореща. Под пръстите й мускулите му се свиваха и за пръв път тя чу тежкото му дишане. Отпусна ръце, за да го помилва там, където никога не би трябвало да го докосва, изучавайки го, прималяла от желание. Пробва тежестта и големината му, погали го.

Той я отблъсна рязко и тя отново се озова сама в непроницаемия мрак.

Пулсът й отекваше в ушите.

Мъжът я обърна. Ръцете му обхванаха дупето й, мачкаха го, плъзнаха се между двете кълба. Отново усещаше в тъмнината само ръцете му, нищо друго, никаква друга част от него. Откъснатите ръце на демона разтвориха краката й, милваха я, докато тя не започна да стене и да тръпне. Изведнъж я бутна рязко по гръб върху дебелия, мек килим.

Тя лежеше там в очакване.

Нищо.

Плътният мрак на смъртта. Неясните очертания на гроба. Призракът на проклятието. Очакваше ги в зажаднялата си прегръдка.

Една сила - животинска, човешка, демоничен дух? - сграбчи коленете й и ги разтвори. Никакво друго докосване. Само настоятелен натиск, заповядващ й да предложи най-нежните си части в жертва на ангела на нощта.

И после нищо.

Лежеше в очакване, едва смееща да диша. Прокълнато навеки, тялото й изгаряше във варварска страст.

И тогава го почувства. Леко гъделичкане по вътрешната страна на бедрата й. Разтваряне. Влажната диря на език.

О, това! Това! Толкова силно й бе липсвало. Беше го сънувала. Това жадно пиене с език и този тласък, тази груба и копринена милувка, насладата на жадната уста, всичко това, подсилено от мрака на ада. Нейният демоничен любовник я вкусваше и поглъщаше, докато тя забрави коя е. От гърдите й се изтръгна вик, докато пропадаше, въртейки се в шеметна спирала надолу и все по-надолу към мамещата бездна.

Той влезе в нея, преди да успее да се съвземе и да събере парчетата от разпиляната си същност. Тялото му покри нейното и я изпълни. Краката й обвиха бедрата му, а ръцете й - шията. Гърдите й горяха, докато се триеха в гъстите косми на неговите. Той се гмурна в сърцевината й, излезе, сетне се потопи отново и отново, отнасяйки я със себе си по жарката спирала на своето пътуване към висините.

От гърдите му се изтръгна дрезгав вик, а от нейните - про-пизителеп вопъл, когато двамата пропаднаха едновременно в самото сърце на мрака.

Мрак, който никога не е бил по-желан.

По някое време тя започна да плаче. Обля я светлина, когато той отвори вратата на гардеробната. Сузи се сви на топка, скрила лице в шепи. Разяждаха я вина и срам. Любов моя, любов моя. Беше предала съпруга си, измамила' мъжа, когото обичаше с цялото си сърце. Беше обещала да го обича завинаги, докато смъртта ги раздели. Но тя не беше мъртва. А той все още беше съпругът на сърцето й, най-скъпата й любов и тя го бе предала.

Нещата не трябваше да се развият по този начин. Предполагаше се, че тя ще се жертва! Беше отишла при Уей, за да спаси града. А как бе свършило всичко? С нейните молби да я вземе, като напълно бе изгубила себе си.

- Престани, Сузи. Моля те. - Гласът му беше дрезгав, сякаш се измъчваше от болка.

Тя взе кърпата, лежаща на купчинка до нея и седна, докато се опитваше с плата да скрие срама си. Вдигна глава и го видя, надвесен над нея, все още гол.

Сълзи на безмерна тъга се стичаха по страните й.

- Искам да си отида у дома.