Срещу града се водеше атака. Атака спокойна и постепенна. Високо над Тарк грандиозните въздушни кораби се носеха бавно като гигантски риби. Части от града вече горяха… а после нещо разцъфтя в пламъци над покривите и пропадна като огнена сълза към улиците на Тарк. Тото беше предсказал нападението, но едва сега си даваше сметка колко точен е бил в предвижданията си. Като да капеш врящо олио върху карта, така се беше изразил, и ето я сега картата, горяща пред очите му. Още един снаряд се възпламени в мътния въздух между цепелините и земята, този път по-ниско, и Тото чу рева при сблъсъка — като морски прибой през зимата.
Младежът потръпна на високата кула, втресе го при вида на тази нова война. Имаше чувството, че пред очите му годините се подуват и разкъсват, а светът се преражда в пламъци на прага на някаква невъобразима бъдеща ера. Ерата на занаятчиите.
Беше ужасно, но беше красиво. Видени от такова разстояние, далеч от писъците и обгорените тела, пламтящите капки бяха красиви.
— Въздушните кораби са обикновено подобрение, разбира се — отбеляза с тон на учен Дрефос. — Възпламенителите обаче са нещо съвсем ново. След превземането на Мейнис, което се проточи с месеци дори след като стените паднаха, само чаках сгоден случай да ги изпробвам. Тарк няма да издържи и една десетница.
— Тези възпламенители… — заекна Тото. — Как?…
— Ти ми кажи, Тото. Приеми го като тест за уменията си. Какви трудности е трябвало да преодолея?
— Няма как да са точни при такава височина — каза Тото.
— Първа трудност — съгласи се Дрефос. — И някой не толкова добър занаятчия би убедил генерал Алдер, че точността не е важна. — Още една бляскава капка избухна и падна. — Но това не е вярно, а моите снаряди са точни. Как съм го постигнал, Тото?
— Би могло… ако вятърът е слаб като днес… роторите могат да се обърнат срещу вятъра, така че корабът да застане неподвижно… — говорейки, Тото си даде сметка, че нещо в него е откликнало на бомбардировката по начин, който не му харесваше, и това бе способността да разглежда масовото унищожение като обикновена задача, поставена му от преподавател в Академията.
— Продължавай — подкани го Дрефос и младежът продължи напук на съвестта си.
— След това може да се прикрепи телескоп… Виждал съм да прикрепят телескопи към най-добрите арбалети, технолети и магнети и с тяхна помощ да прехващат цел в самия край на обсега на оръжието. Нещо подобно… с калибровка може би… и свързано към висотомер?
— Браво, много добре. — Металната хватка върху рамото на Тото се стегна почти по бащински. — И доста близо до моята идея. Калибровката изискваше огромно количество изчисления, още повече че нямаше как да я изпробвам при реални условия, но капитаните на въздушните кораби докладват, че работи много добре. Е, какъв е следващият проблем?
Тото хвърли поглед към Касзаат. Тя не гледаше към Тарк — вместо това беше забила поглед в ръцете си върху парапета. Ново огнено цвете привлече погледа му и той изведнъж се почувства зле. Представи си всички онези хора, които бе срещал по улиците, с които беше говорил и които сега търсеха прикритие от бомбите. Мравкородните градяха домовете си от камък, но въпреки това пожарите в Тарк се множаха пред очите му.
Ала предателската му уста отговори на въпроса:
— Добре би било да се контролира моментът на възпламеняването. Детонация на по-голяма височина би разпръснала пламъка и разширила периметъра на пораженията; при по-малка височина пораженията биха били по-големи. — Каза го, все едно беше теоретична задача, която студентите да обсъдят в час.
— Знаех си, че съм те преценил правилно. Браво, Тото. Е, как би разрешил проблем номер две?
„Не е като да му помагам. Той вече е разрешил проблема…“
— Ами, може би със… с фитили или таймери на принципа на часовниковия механизъм?
— Като онези, с които ти възнамеряваше да разрушиш моите въздушни кораби? На какъв друг проблем би се натъкнал в тази връзка?
Тото не можеше да отдели погледа си от небето над Тарк. По някаква случайност в същия миг три от въздушните кораби освободиха едновременно снарядите си и те се възпламениха с разлика от броени секунди, преди да се стоварят върху града.
— Високи разходи? — предположи той и Дрефос възкликна доволно.
— Малцина занаятчии изобщо биха се сетили за това. Истината е, че ще трябва да пуснем още много снаряди, преди Тарк да развее бялото знаме. Нещо по-евтино тогава?
Тото запрехвърля трескаво в ума си всички устройства и механизми, за които беше учил. След миг Дрефос се засмя отново.
— Няма значение. Вече демонстрира достатъчно, за да знам, че съм бил прав, като те измъкнах от лапите на осоидите. Трябва да се научиш да мислиш простичко, Тото. Често това е предостатъчно. Кажи му, Касзаат.
— Обикновени корди — обади се пчелородната жена. — Корди с различни дължини…
