— Загрижени сме, генерале. — Теорнис даде знак да донесат стол за Алдер и след този реверанс към любезността се отпусна доволно на своя. Алдер реши, че ако остане прав, ще спечели предимство, но бързо си промени мнението, като видя лекотата, с която паякородният аристократ положи снага на позлатения стол, а после смутено установи, че незнайно защо и кога самият той е изпуснал момента да седне. Чувстваше се обграден от невидимата мрежа на непознат етикет.
— Нямаме какво да делим с Империята — продължи невъзмутимо Теорнис. — Дори ви желаем късмет, решите ли да плячкосате и други мравешки градове. Всъщност, докладите на нашето разузнаване сочат, че като търговски партньори вие ще сте далеч по-удобни за нас от таркианците. Единственото ми желание е да ви разясня нашата позиция и да съм сигурен, че сте я разбрали правилно.
Алдер кимна. Разговорът най-после се бе насочил към позната територия.
— Искате да сте сигурни, че няма да нападнем вашите земи.
— Съвършено точно, генерале.
— Е, това определено ме улеснява — каза Алдер. Нямаше търпение да приключи разговора по най-бързия начин. — Империята няма други щения към Паешките земи освен мирно съвместно съществуване. Интересуват ни единствено Равнините.
— Чудесно. — Теорнис се усмихна ослепително. — Сигурен бях, но жените у дома настояха да тръгна на това пътешествие и да поставя въпроса направо.
Алдер си позволи бегла усмивка.
— Откровено казано, очаквах да разговарям с жена, лорд-маршале.
— О, те си имат по-приятни задължения от това да си играят на войници — отвърна Теорнис. Доста по-късно Алдер си даде сметка, че репликата е била обидна. В момента на изричането й обаче нищо в тона или изражението на Теорнис не намекваше за това — просто двама мъже, които се шегуват на тема жени. А после паякородният продължи: — Прав ли съм в предположението си, че Кес ще е следващата цел на вашето нашествие? — Алдер хвърли поглед към войниците зад лорда, но Теорнис махна с ръка да успокои страховете му. — Те са наемници, генерале, не се тревожете. Боя се, че оказваме ужасно влияние върху кесианската младеж. Но как да скрием, че при нас дори слугите живеят по-добре от първенците в родния им град?
Трудно беше да се отрече очевидното.
— Да, Кес е следващата ни цел — призна Алдер. — След като си подсигурим съдействието на Егел и Меро, разбира се. Но южно от Кес Империята няма амбиции, можете да бъдете спокойни.
Най-неочаквано усмивката на Теорнис се изпари, а и в цялото пратеничество настъпи рязка промяна, сякаш мразовит северен вятър е попарил пролетно напъпили дървета.
— Простете дързостта ми, генерале — каза Теорнис, — но вие си противоречите.
Алдер устоя на импулса да провери дали хората му са все така наблизо.
— В какъв смисъл? — попита той.
— Егел и Меро не са част от Равнините. Те са наши.
Алдер го зяпна.
— Не и според моите карти — възрази той.
— За вашите карти не знам, генерале, но както Егел, така и Меро са част от Паешките земи кажи-речи от възникването си като поселища. Собствените ни архиви са категорични по този въпрос.
Алдер рискува да стрелне с поглед майор Маан, който разчете това като позволение да се включи в разговора.
— Боя се, че грешите — заяви твърдо той. — Нашите агенти докладват, че въпросните два града са част от Равнините. Източник на тази информация са самите граждани на Егел и Меро.
Теорнис се засмя, не презрително, но толкова любезно, че смехът му ги прониза до костите.
— Боя се, че агентите ви са станала жертва на едно от любимите занимания на местните мухородни, а именно на навика им да се забавляват, като вкарват в заблуждение чуждоземните пътници. Дано не са допуснали и другата грешка — да купят безценни камъни или талантливи роби на занижени цени. Страхувам се, че мухородните от тези два града — макар че спокойно бихме могли да ги наречем и един град с две имена — често намират за удобно да се обявяват било за равнинци, било за поданици на Паешките земи, в зависимост кой пита. Те са лицемерна сган, която не заслужава и капка доверие, и животът ни несъмнено би бил по-лесен без тях, но те така или иначе са наши поданици. Всеки опит да им наложите волята на своята Империя би означавал, че ни обявявате война. Не съм голям стратег, но ми се струва, че подобно развитие би отслабило позициите на вашата Империя.
— Война, значи? — изръмжа Алдер.
— Надявам се, че няма да се стигне дотам. Ако ни дадете картите си, ние с радост ще внесем нужните поправки — предложи невинно Теорнис.
— Дошли сте тук с някакви си двестатина души, лорд-маршале. Какво според вас ще стане, ако реша да пратя категоричен отговор на вашия народ?
Теорнис сви рамене и преметна крак през страничната облегалка на стола си.
