Преминаха през още нива на защита и стигнаха до друга масивна врата, където Мич беше предаден на млад мъж в костюм от хубав плат. Минаха през вратата и влязоха в обширна зала без видими прозорци. Джак Руш и Кори Галант разговаряха с Дариън Кейсък в средата на залата. Всички се поздравиха. Наляха им кафе, предложиха им сладкиши, които отказаха. Настаниха се около широка маса и Дариън взе дистанционното. Натисна едно копче и на голям екран се появи подробна карта на Южна Либия. На стените имаше най-малко осем такива екрана.
Дариън насочи червената точка на лазерна показалка към областта Убари, недалече от южната граница с Чад.
— Първият въпрос е: къде е тя? Нямаме отговор, защото нямаме новини от похитителите ѝ. Вторият въпрос е: кои са те? Отново нямаме нищо конкретно. Убари е много нестабилен регион и е настроен враждебно към Кадафи. Той е ето от тук.
Червената точка се премести на север, към Сирт, после се върна надолу към Тазирбу. Засега той не им беше казал нищо, което вече не знаеха.
Дариън продължи:
— От почти четиресет години либийците воюват със съседите си: Египет на изток и Чад на юг. В южната част на Убари има силно революционно движение на ожесточени противници на Кадафи. През последните пет години един военен командир на име Азим Баракат очисти повечето си съперници и успя да консолидира властта. Той е хардлайнер, който иска Либия да стане ислямска държава и да прогони всички западни компании и икономически интереси. Освен това е терорист, който обича да лее кръв — само един от многото.
Дариън натисна копче на дистанционното и пред тях се появи начумереното лице на Баракат. Буйна черна брада, зли черни очи, бял хиджаб, два патрондаша с лъскави патрони през раменете му, кръстосани на гърдите.
— Четиресетгодишен, образован в Дамаск, не знаем нищо за семейството му. Напълно отдаден на идеята за сваляне на сегашния режим.
— За да заграби нефта — отбеляза Джак Руш.
— Да, за да заграби нефта — повтори Дариън.
Мич се вгледа в лицето на екрана и не му беше трудно да повярва, че този човек е способен да издаде заповед за мащабно кръвопролитие. Изтръпна при мисълта, че може той да държи Джована, и попита:
— Защо мислим, че Баракат е човекът?
— Не сме сигурни. Докато не осъществят контакт, това са само предположения. Миналия месец обаче Баракат се опита да взриви една рафинерия близо до град Сарир. Операцията е била добре планирана и впечатляваща от тактическа гледна точка, включвала е около стотина души и вероятно е щяла да бъде успешна, ако е нямало пробив в сигурността. Правителството било предупредено в последния момент и изпратило армията. Загинали няколко десетки души и от двете страни, но точният брой е неизвестен. В световните медии няма и една дума по въпроса. Двама от хората на Баракат били заловени и изтезавани. Не издържали на мъченията и проговорили, преди да бъдат обесени. Ако може да им се вярва, организацията разполага с няколко хиляди тежковъоръжени стрелци, които действат на различни фронтове. Твърдо решени са да прогонят чуждестранните инвеститори. Един от заловените казал, че мостът насред пустинята продължава да е тяхна мишена. Имаме свой човек в Либия, който го потвърждава. Баракат действа все по-близо до Триполи, сякаш предизвиква Кадафи за директен сблъсък. И сигурно ще получи каквото иска.
Мич се отегчи от брифинга. „Крюгъл“ не можеха да потвърдят почти нищо, а Дариън се престараваше да впечатли „Скъли“ с информация, която дори не беше достоверна. Не за пръв път през последната седмица Мич се улови, че копнее за старите времена, когато можеше да работи, без да се тревожи за терористи и заложници.
Известен със своето нетърпение, Джак Руш отбеляза:
— Значи просто гадаем.
— Напредваме — хладно отговори Дариън. — Ще стигнем до целта.
— Добре, и когато разберем кой държи Джована, после какво? Кой ще взема решенията в този момент?
— Зависи какво ще поискат.
— Това го разбирам. Да очертаем хипотезите. Тя е британска гражданка, нали така? Ами ако британците решат да връхлетят с гръм и трясък, обаче италианците откажат? Ако либийците кажат „да“, а семейството на Джована каже „не“? Американците… кой знае? Но има ли изобщо значение всичко това? Тя е в Либия, поне така предполагаме, и докато е там, нашите възможности са буквално нулеви, нали?
— Нещата се променят, Джак, всеки ден се променят. Не можем да планираме нищо, докато не разполагаме с много повече информация.
— Колко души имате на място в Либия сега? — попита Кори.
— Ако броим свръзки, агенти, двойни агенти, вербувани и вербуващи, вероятно дванайсет. На всички се плаща или се дават подкупи, каквото е нужно. Някои са стари източници, на които може да се разчита, други сме привлекли съвсем скоро. Това е мътна вода, Кори, свят на крехки взаимоотношения и несигурни лоялности.
Мич отпи от кафето си и реши, че му стига толкова кофеин за тази сутрин. Погледна към лицето на Азим Баракат и попита:
— Каква е вероятността този тип да държи Джована?
Дариън сви рамене и се позамисли.
— Шейсет на четиресет.
— Добре, ако той я е отвлякъл, какво иска?
