— Да, знам — увери го Джак. — Джована има италианско и британско гражданство, сенаторе, така че на теория не е една от нас. Но всъщност е. Тя е служителка на „Скъли“ и макар да имаме клонове по цял свят, „Скъли“ открай време е американска фирма. Нюйоркска. Джована прекара едно лято в Ню Йорк като стажантка в „Скадън“. Завършила е право във Вирджинския университет. Английският ѝ е по-добър от моя. Бихме искали вие и Държавният департамент да гледате на нея като на една от нас, на практика като на американка.
— Ясно, ясно. Вчера отново говорих с държавния секретар. Повярвай ми, тя се отнася много сериозно към проблема. Ежедневно правят брифинги и тук, и там. Активирани са страшно много контакти. Тук никой не спи, Джак. Но проблемът е, че никой нищо не знае. Някакви разбойници са я отвлекли, но засега мълчат. Прав ли съм?
Джак кимна мрачно към Бенсън.
Сенаторът прегледа някакви свои бележки и продължи:
— Според нашите хора — но ти напомням, че те не са добре дошли в Либия, затова се налага да разчитаме за разузнавателни сведения на британците, италианците и израелците — има някакви бунтовни формирования от пустинни плъхове, командвани от някакъв бандит на име Баракат, който най-вероятно дирижира всичко. Смятаме, че неговите хора са отвлекли госпожица Сандрони, но още не са потърсили контакт. Както знаеш, отначало имаше предположения, че зад отвличането стои Кадафи, но нашите хора не смятат така.
Мич се чувстваше като на поредния брифинг с Дариън Кейсък. Нямаше ли да чуе нещо ново?
Джак го беше предупредил, че срещата ще му се стори загуба на време, но сенатор Лейк щял да им бъде от решаваща полза впоследствие.
За да ги впечатли, сенаторът взе от бюрото си засекретен документ. Настоя всички да запазят информацията поверителна. Нападението отпреди две нощи, за което либийците не спирали да се хвалят, всъщност било пълен провал за тях. Според ЦРУ, откъдето изпращали на сенатора всякакви поверителни материали, либийската армия изгубила много повече хора от врага и се наложило да отстъпи след безмилостна контраатака.
Най-вероятно това нямало нищо общо с Джована, но тъй като сенаторът разполагал с информацията, той се чувствал длъжен да я сподели. Строго поверително, естествено.
На три от стените имаше часовници, за да внушават на посетителите, че времето е от съдбоносно значение и че дните на сенатора са разграфени прецизно. И наистина — в 11 ч. на вратата почука секретарка. Лейк се престори, че не ѝ обръща внимание, и продължи да говори. Тя почука отново, открехна вратата и съобщи:
— Сър, следващата ви среща е след пет минути.
Той кимна, без да спира да дърдори, и тя излезе. Сенаторът не млъкваше, сякаш сегашните му посетители бяха много по-важни от важната среща, която следваше. Първото прекъсване беше показно и целеше да накара гостите му да се почувстват неудобно и да се надигнат да си ходят.
Второто прекъсване също беше по сценарий и беше направено пет минути по-късно, когато началникът на кабинета му почука и влезе. Носеше документи, които при преглед да докажат, че графикът трябва да се спазва, а сенаторът вече закъснява. Началникът на кабинета се усмихна на Джак, Мич и Бенсън и каза:
— Благодаря ви, господа. Сенаторът има среща с вицепрезидента.
С кой вицепрезидент, зачуди се Мич. С този на Ротари Клуб ли? Или този на най-близкия банков клон?
Сенаторът не млъкна и когато гостите му се изправиха. Обеща да продължи да следи ситуацията и да се свърже с Джак, ако има някакво развитие. Дрън-дрън-дрън. Мич нямаше търпение да си тръгне.
Обядваха със сандвичи в някакво кафене под Капитолия.
В 13 ч. се срещнаха с адвокат от кабинета на правния съветник на държавния секретар. Навремето той беше адвокат във вашингтонския клон на „Скъли“, но беше напуснал частната практика, тъй като не издържал на напрежението. Бенсън го беше наел веднага след университета и помежду им се бяха установили приятелски отношения. Човекът твърдеше, че е близък със заместник държавния секретар и че надава ухо какво се говори по коридорите. Трудно му беше да повярва, че е бил отвлечен адвокат от „Скъли“.
Докато прекосяваха Потомак на път за летището, Мич се прояви като отборен играч и се съгласи, че денят е минал добре. Мислено обаче си обеща да избягва Капитолия при всяка възможност.
