— Лесният отговор е пари. Със солиден откуп ще си набави още оръжия и още войници. Другият отговор е по-сложен. Той може да не поиска размяна. Може да направи нещо зрелищно, нещо ужасно, за да оповести пред света своето присъствие.
— Да я убие, така ли?
— За жалост, това е реална възможност.
В отсъствието на Джована Мич се нуждаеше от амбициозен млад адвокат, който да се включи в екипа и да върши черната работа. В „Скъли“ имаше колкото щеш такива. Фирмата наемаше по триста от най-умните младежи, завършили право, и ги пускаше в мелачката на безмилостните срокове и сточасовите работни седмици. След година способните започваха да се открояват сред множеството. След две години изоставащите просто напускаха, но ветераните вече знаеха кои са издръжливите, бъдещите съдружници.
Стивън Стоджхил беше старши адвокат и работеше във фирмата от пет години. Роден беше в малко градче в Канзас и беше завършил с отличие Правния факултет на Чикагския университет.
Мич имаше тайно предпочитание към новобранците от малки градчета, постигнали успех в най-добрите университети. Той покани Стивън да се присъедини към отбора и не се учуди, че той прегърна предоставената му възможност. Нямаше хапливи шеги за случилото се с предишния адвокат, избран от Мич. Все още се опитваха да намерят Джована.
Всеки адвокат в „Скъли“, всички две хиляди души в трийсет и един офиса по цял свят, мислеха за злощастието, сполетяло Джована. Всички се тревожеха и си говореха за нея, докато работеха и чакаха вести. Неизменно бяха в очакване на ново развитие. В офисите в Атланта и Хюстън малки групи адвокати и служители се събираха на кафе и молитва всяка сутрин. Една съдружничка в Орландо беше омъжена за свещеник от Епископалната църква, който прояви загрижеността да се отбие в кантората и да прочете кратка молитва.
В четвъртък следобед Мич работи до късно и се срещна за един час със Стивън, за да се заемат с трудната задача да обхванат всички аспекти на делото „Ланнак срещу Република Либия“. Досието беше дебело четиристотин страници, а броят им не спираше да расте. „Скъли“ нае осем вещи лица, готови да свидетелстват относно проектирането на моста, архитектурата, методите на строителство, материалите, ценообразуването, закъсненията и тъй нататък. Отначало мисълта за необикновен случай в екзотична страна въодушеви Стивън, но усещането бързо отмина, когато се зарови в материалите.
Мич си тръгна в седем и прекара спокойна вечер с Аби и момчетата. Върна се в офиса в осем на следващата сутрин и завари Стивън, където го беше оставил — на малката работна маса в ъгъла на кабинета си. Когато осъзна какво се е случило, Мич поклати глава.
— Нека позная: бил си тук цяла нощ, нали?
— Да. Всъщност нямах какво друго да правя и се зарових в работа. Страшно интересно е.
Мич беше работил здраво навремето, но никога не се беше чувствал длъжен да остава по цели нощи. Подобни подвизи не бяха рядкост в света на големите адвокатски фирми. Те би трябвало да предизвикват възхищение и да носят допълнителни точки на амбициозния млад адвокат, който се стреми да стане съдружник възможно най-скоро. Но Мич не си падаше по тези неща.
Само че Стивън не беше семеен, а приятелката му беше адвокат в друга голяма фирма и беше подложена на същото натоварване. Той искаше да ѝ предложи брак, но не намираше време. И тя искаше да се омъжи, но се тревожеше, че двамата изобщо няма да се виждат. Когато успееха да се срещнат на късна вечеря, често задрямваха след първия коктейл.
Мич се усмихна и каза:
— Добре, ново правило. Ако искаш да останеш в екипа, не може да работиш повече от шестнайсет часа дневно. Ясно?
— Предполагам.
— Предположи пак. Чуй ме, Стивън. В момента аз съм главният адвокат по случая, следователно съм ти шеф. Недей да работиш денонощно по този случай. Разбра ли?
— Разбрах, шефе.
— Добре. Сега изчезвай от кабинета ми.
Стивън скочи на крака и награби купчина документи. На излизане каза:
— Шефе, през нощта се мотаех из интернет и намерих видеото, онова с верижния трион. Гледал ли си го?
— Не, и няма да го гледам.
— Умно. И на мен ми се иска да не го бях гледал, защото никога няма да го забравя. Това е причината да остана цяла нощ — не можех да заспя. Сигурно и днес няма да мога.
— Не е трябвало да го гледаш.
— Да, знам. Писъците…
— Достатъчно, Стивън. Върви да си намериш някаква друга работа.
Мина още един ден без новини от похитителите или от онези, които се опитваха да ги намерят. После още един. Всяка сутрин на Мич започваше с брифинг по сигурността с Кори в кабинета на Джак Руш. С растящо безсилие слушаха по вътрешната комуникационна система последните новини на Дариън от Северна Африка. Той убедително успяваше да запълни двайсет минути със сценарии какво биха могли да очакват да се случи, но истината беше, че това са само предположения.
