Накрая се разигра огромна драма. През нощта в събота, 24 април, девет дни след отвличането, либийска бойна част за борба с тероризма атакува лагер близо до границата с Чад. Областта беше ничия земя с една шепа жители, а хората носеха оръжия и или очакваха неприятности, или възнамеряваха да ги създават. Говореше се, че обширният таен лагер е щабквартирата на Азим Баракат и неговата малка революционна армия. Предвид равната площ на Сахара изненадващите нападения бяха почти невъзможни и либийците наистина оплетоха конците. Баракат вероятно беше предупреден от племена, на които плащаше, или от патрулите си с техните дронове, които бдително следяха всичко. Той беше оказал фронтален отпор на нападението и ожесточеното сражение беше продължило три часа. Стотици либийски командоси пристигнаха с военнотранспортни самолети, други бяха спуснати с парашути от хеликоптери Ми-26, руско производство. Два от тях бяха улучени от преносими ракетни комплекси „Стрела“, също руско производство. Либийците бяха изумени от тази огнева мощ. И двете страни дадоха ужасяващ брой жертви, а когато стана ясно, че сражението може да продължи до последната капка кръв, либийският командир издаде заповед за отстъпление.
Триполи незабавно излезе с изявление, в което описваше мисията като прецизен удар, нанесен от правителствените сили на една терористична групировка. Безспорен успех, врагът бил разгромен.
В същото време от правителствени източници изтече информация, че действителната причина за нападението била спасяването на Джована Сандрони. То трябвало да послужи като недвусмислено доказателство, че Кадафи не е замесен в нейното отвличане и дори се опитва да я спаси.
За щастие, Джована се намираше на шестстотин и петдесет километра от там.
В 8:15 ч. Мич и Джак Руш излетяха от „Ла Гуардия“ за националното летище „Рейгън“ във Вашингтон. Посрещна ги Бенсън Уол, управляващият съдружник в тамошния клон на „Скъли“. Шофьорът на черния фирмен седан потегли светкавично и броени минути след като те кацнаха, вече пъплеха в задръстването над река Потомак. Срещата им със сенатор Лейк беше насрочена за 10:30 ч., така че разполагаха с предостатъчно време. Лейк беше известен с навика си да закъснява почти винаги, но очакваше точност от хората, които посрещаше в кабинета си.
Елайъс Лейк беше в третия си мандат, но все още беше младши сенатор от Ню Йорк. Старшият сенатор беше избран през 1988 г. и не показваше никакви признаци на умора или уязвимост. „Скъли и Пършинг“ закономерно поддържаше тесни връзки и с двамата, топли взаимоотношения, основани на способността на фирмата да набира огромни суми и на склонността на сенаторите да се вслушват. Без много усилия Джак можеше да се свърже по телефона и с двамата по всяко приемливо време, само че неотложният проблем със Сандрони изискваше среща очи в очи. Сенатор Лейк беше председател на подкомисия по външните работи и поради поста си беше близък с настоящия държавен секретар. Освен това преди три години Бенсън Уол беше наел племенника на Лейк като адвокат във фирмата в Джорджтаун. Джак и Бенсън бяха единодушни, че посещението им при Лейк ще бъде по-продуктивно от евентуална среща със старши сенатора от Ню Йорк.
Пет години по-рано Мич беше посетил Капитолия за пръв път. Придружаваше друг съдружник и клиент — предприемач в сферата на отбраната, който беше наел „Скъли“ да го отърве от несправедливи договори. Трябваше да повлияят на някакъв сенатор от Айдахо. Мич никак не хареса Капитолия, според него това място беше пълна лудница, при това доста неефективна. Закле се повече кракът му да не стъпи там.
Освен… Освен ако не се случеше нещо толкова неотложно като отвличането на адвокат на „Скъли“ и фирмата не се нуждаеше отчаяно от помощ.
Мич, Джак и Бенсън пристигнаха в 10:15 ч. в „Дърксън“, една от сградите на Сената, и се качиха на втория етаж, където пред кабинета на Лейк ги посрещна още охрана. Въведоха ги в малка заседателна зала, където почакаха няколко минути, а после при тях дойде служител от кабинета и ги осведоми, че сенаторът закъснява, защото е ангажиран с друг важен въпрос.
В 10:40 ч. ги въведоха в импозантния му кабинет, където той ги поздрави сърдечно и ги покани да седнат. Лейк беше истински нюйоркчанин от Бруклин и обичаше всичко в града. Стените му бяха украсени с флагчета и емблеми на различни спортни отбори. Никой разумен политик не би си позволил да показва любимите си отбори, ако очаква да бъде преизбран в щата Ню Йорк. Лейк беше около шейсетгодишен, в добра форма, свръхенергичен и винаги готов за едно хубаво спречкване.
Бяха в неговия кабинет, на негова територия, така че той щеше да насочва разговора.
— Оценявам, че идвате лично, но можехме да свършим работа и по телефона. Разбирам колко голям е залогът.
