Мич го последва, излезе от шоурума и мина покрай дълъг тезгях, където според избелялата табела продаваха само авточасти. Продължиха по някакъв коридор, младежът спря пред една затворена врата и каза:
— Еймъс ви очаква.
— Благодаря.
Влезе вътре и се озова в мечешката прегръдка на Еймъс Патрик — грубоват мъж с рошава прошарена коса и неподдържана брада. След прегръдката двамата се ръкуваха и си поприказваха: за Уили Бакстром, за други общи познати, за времето.
— Искаш ли едно еспресо? — попита Еймъс.
— С удоволствие.
— Единично или двойно?
— Ти какво ще пиеш?
— Тройно.
— Нека са две.
Еймъс се усмихна и се приближи до плот, върху който имаше сложна италианска машина за еспресо с най-различни кафета и чаши. Човекът явно имаше много сериозно отношение към кафето. Взе две големи чаши — истински, не картонени — натисна някакви копчета и изчака да започне меленето на зърната.
Двамата се настаниха в ъгъла на разхвърляния му кабинет под гаражна врата, плъзгаща се по релса на тавана, която не бяха спускали от години. Мич забеляза, че очите на Еймъс са подути и зачервени.
— Виж, Мич — мрачно поде той, — опасявам се, че напразно си пътувал. Наистина съжалявам, но нищо не мога да направя.
— Добре. Уили ме предупреди.
— О, не, не е това. Много по-лошо е. Рано тази сутрин са намерили Тад Киърни обесен на електрически кабел в банята. Изпреварил ги е. — Гласът му се задави и секна.
Мич не намери подходящ отговор.
Еймъс се прокашля и успя да каже почти шепнешком:
— Определят случилото се като самоубийство.
— Съжалявам.
Двамата дълго седяха смълчани, чуваше се само как капе кафето. Еймъс избърса очите си с хартиена кърпичка, изправи се тромаво, донесе чашите и ги постави върху ниската масичка. После отиде до невероятно разхвърляното си бюро, взе някакъв лист и го подаде на Мич.
— Ето какво пристигна преди около час.
Беше шокираща снимка на гол и изпосталял бял мъж, който висеше нелепо на електрически кабел, врязал се в шията му и преметнат през минаваща под тавана тръба. Мич погледна снимката и побърза да му я върне.
— Извинявай — каза Еймъс.
— Ужасно!
— В затворите постоянно стават такива неща, но не сред смъртниците.
Помълчаха още малко, докато отпиваха от еспресото си. На Мич не му хрумваше какво да каже, но посланието беше ясно — тезата за самоубийството изглежда съмнителна.
Еймъс впери поглед в стената и каза тихо:
— Обичах го това момче. Беше луд особняк и непрекъснато се карахме, но дълбоко му съчувствах. Отдавна се научих да не се обвързвам емоционално с клиентите си, обаче с Тад не успях. Никога не беше имал шанс за нормален живот, бил е обречен още от раждането си и това не е рядкост.
— Той защо те уволни?
— О, няколко пъти ме е уволнявал. Превърна се в шега помежду ни. Тад беше умен и си беше направил труда да изучи законите. Въобразяваше си, че знае повече от адвокатите си. Аз обаче не го изоставих. Сигурно ти е познато. Трудно е да не ти влязат под кожата тези отчаяни хора.
— Изгубих двама.
— Аз двайсет, вече двайсет и един, но Тад ще си остане специален. Представлявах го осем години и през това време не е имал нито един посетител. Нито един приятел, нито един роднина, само аз и свещеникът. Ето на това му се вика самотник. Живееше като в клетка сам в килията си, без да има никого навън освен един адвокат. През годините психическото му състояние се влошаваше и последните няколко пъти, когато го посещавах, не обелваше нито дума. След това ми пишеше писмо от пет страници, пълно с толкова несвързани мисли, че би трябвало да послужи като недвусмислено доказателство за шизофрения.
— Но ти си се опитал да пледираш невменяемост.
— Опитах се, но доникъде не стигнах. Щатът ни спъваше на всяка крачка, а съдилищата не показаха никакво състрадание. Опитахме всичко и преди няколко месеца имахме шанс да успеем, но той реши да уволни адвокатите си. Не беше умен ход.
— А вината му?
Еймъс отново отпи от кафето си и поклати глава.
— Да кажем, че фактите не са в негова полза. Наркопласьор, попаднал в операция на наркоченгета, трима от които били простреляни в главата и загинали на място. Нищо, което да предизвика милостта на съдебните заседатели. Заседаваха около час.
— Значи той наистина ги е убил?
— О, да, застрелял е двама в челото от около дванайсет метра. Третия улучил в брадичката. Тад беше опитен стрелец. Отраснал беше сред оръжия — във всяка кола и пикап, във всеки килер, във всяко чекмедже. Като дете улучвал мишени със затворени очи. Наркоченгетата не са уцелили на кого да поставят клопка.
Мич остави думите да отекнат в стаята и попита:
— Клопка, казваш.
