Мич живееше в такъв вихър през последните десет дни, че не беше сигурен кой какво плаща. Беше престанал да пресмята служебните си разходи — сериозен пропуск за адвокат от голяма фирма. Хотелът струваше по седемстотин долара на вечер, плюс храната и напитките. Мич допускаше, че накрая „Ланнак“ ще платят сметката, но не му се струваше много справедливо. Семейство Челик нямаха вина за отвличането на Джована. Може би щеше да се наложи „Скъли“ да покрият разходите и той нямаше нищо против, защото беше ядосан на фирмата.
Самир беше ухилен до уши, докато сядаха, и побърза да им съобщи тихо:
— Днес сутринта от Триполи ми се обади моят приятел от Външно. Късно снощи чул, че правителството е взело решение да сключи споразумение с „Ланнак“, и то незабавно.
Мич преглътна измъчено и попита:
— За каква сума?
— Някъде между четиристотин и петстотин милиона долара.
— Доста широки граници.
— Чудесна новина, Самир — каза Роберто. — Може ли да стане бързо?
— Според приятеля ми може.
Поръчаха си кафе, сок и яйца. Мич погледна телефона си. Есемес от Аби. Беше излетяла навреме от „Гетуик“. Имаше няколко нови имейла, но не бяха свързани с Джована, следователно не бяха важни. Трябваше да се обади на Омар Челик в Истанбул и да му съобщи новостите. Подписването на споразумение изглеждаше вероятно, но той все пак реши да изчака час-два.
Вече не му се закусваше.
Един час след сутрешната еуфория вероятността за бързо подписване на споразумение стана на пух и прах заради двеминутно видео, изпратено като есемес на два лондонски вестника: „Гардиън“ и „Дейли Телеграф“, на два италиански: „Ла Стампа“ и „Ла Република“, както и на „Уошингтън Поуст“. След няколко минути бръмна целият интернет. Съдружник от Милано го беше гледал и се обади на Роберто.
В заседателната зала на хотела Мич бързо отвори лаптопа си и зачака. Роберто се надвеси над лявото му рамо, Джак над дясното. Дариън стоеше наблизо. Гледаха с нямо изумление как трима войници с качулки на главите и униформи на либийската армия увиснаха на импровизирана бесилка и телата им започнаха да се мятат на въжето. Фарас, Хамал, Салил.
Гърчеха се при всеки изстрел в гърдите.
Роберто ахна, като видя надписа „Сандрони“. Фигурата очевидно беше женска, облечена с пола или рокля, и стоеше храбро най-вдясно с черно покривало на главата и примка на шията.
— Боже господи! — промърмори той и добави нещо на италиански, което Мич чуваше за пръв път.
Изминаха няколко секунди, после, слава богу, свалиха примката на Джована и я отведоха. Засега бяха пощадили живота ѝ.
Изгледаха видеото за втори път. Когато Роберто се съвзе, позвъни на Бела и ѝ поръча да държи Лука далече от телефона, компютрите и телевизията. С Мич веднага тръгвали към тях.
Изгледаха видеото за трети път.
Мич веднага си даде сметка, че либийците ще изгубят всякакъв интерес да напишат тлъст чек на фирма „Ланнак“ и на нейните адвокати. Без съмнение Самир им беше предал новината, че похитителите са се свързали със „Скъли“. Можеше да се допусне, че Кадафи ще обвини неговата фирма за цялата бъркотия. Хладнокръвното убийство на още трима негови войници, и то на либийска земя, най-вероятно щеше да предизвика гнева му и желанието му за мъст. Сключването на споразумение във връзка с досаден съдебен иск, който го злепоставяше, бе изгубило всякакво значение. Беше станал за посмешище на международна сцена.
Мич затвори лаптопа и двамата адвокати се вторачиха в телефоните си.
Самир се обади от хотела си, за да се увери, че са гледали видеото. Каза на Роберто, че записът изобщо не е в тяхна полза и че той още повече се страхува за безопасността на Джована. Бил във връзка със свои източници в Триполи и щял да им звънне отново, ако научи нещо съществено.
Сутринта се влачеше мъчително и тримата говореха по телефоните си, защото нямаха какво друго да правят. Джак проведе дълъг разговор с човек от Държавния департамент, но не постигна нищо съществено. Мич говори с Райли Кейси в Лондон. Райли му каза, че тази сутрин никой в „Скъли и Пършинг“ не работи. Всички се били вторачили в мониторите си, потресени от гледката. Някои от жените плачели. Не можели да повярват, че тяхната колежка е на това ужасяващо видео. Роберто се опитваше да намери Диего Антонели. Явно либийските дипломати, които бяха реагирали неохотно на поканата за разговори през уикенда, напълно бяха изгубили интерес.
Кори летеше с фирмения самолет за Маракеш, за да следва Аби. Мич се тревожеше какво ще стане, когато тя се появи без парите за откупа. Дариън получи обаждане от Тел Авив. Източник от Бенгази беше съобщил, че Кадафи е изпратил военновъздушни части и бомбардира цели близо до границите с Чад и Алжир. Мощните бомбардировки изравнявали със земята цели села. В момента и най-безобидният човек на гърба на камила не бил в безопасност.
