Размяната полностью

Сър Саймън се обади на Мич от Лондон и с прекалено бодър тон му обясни, че по негово мнение терористите са изиграли майсторски коза си. Гледката на младата Джована на бесилката до трима току-що екзекутирани войници беше шокирала цялата страна. Той знаеше със сигурност, че министър-председателят е гледал видеото три часа по-рано и е повикал министъра на външните работи на Даунинг Стрийт №10. Със сигурност щели да говорят за пари.

Десет минути по-късно Райли Кейси се обади със смайващата новина, че той също е привикан на Даунинг Стрийт. Министър-председателят настоявал да научи подробности.

Мич кимна на Джак, който каза:

— Да отива! И да му разкаже всичко.

В 6 ч. източно стандартно време Джак се обади на сенатор Елайъс Лейк в дома му в Бруклин и остави гласово съобщение. Десет минути по-късно сенаторът му звънна. Явно някой негов сътрудник го беше събудил и му беше изпратил видеото. Джак го помоли да се обади на държавния секретар с план да обедини сили с Форин Офис и италианското Външно министерство и да намерят някакви пари.

Аби пътуваше с малък куфар и премина бързо през проверките на летище „Менара“ в Маракеш. Последва табелите на арабски, френски и английски към такситата и докато минаваше през въртящата се врата, я блъсна горещ и влажен въздух. На стоянката чакаха десетина мръсни таксита и тя се качи в първото. Не беше сигурна какъв език знае шофьорът, затова просто му подаде листче с адреса на хотел „Ла Мезон Араб“.

— Благодаря, няма проблем — каза той.

Петнайсет минути по-късно Аби пристигна в хотела и плати на шофьора в американски долари, които той доволно прие. Беше почти шест следобед и фоайето беше празно. На рецепцията явно я очакваха. На нейно име за три нощи беше резервирано хубаво ъглово студио на втория етаж. Аби най-сетне разбра колко време се очаква да остане. Качи се с асансьора на втория етаж, намери стаята си и се заключи вътре. До този момент беше видяла само рецепционистката. Разтвори завесите и погледна навън към красивия вътрешен двор. Стресна я почукване на вратата и тя инстинктивно попита:

— Кой е?

Никакъв отговор. Аби открехна вратата, без да маха веригата. Безупречно облечено пиколо ѝ се усмихна през процепа и каза:

— Има писмо за вас.

Аби взе писмото, благодари му и затвори вратата. С печатни букви върху бланка на „Ла Мезон Араб“ някой беше написал:

Аби се обади на Мич по зеления телефон и двамата обсъдиха последните събития. Случваха се много неща, но нямаше почти никакъв напредък. Той ѝ описа видеото и обясни, че то осуетява всички усилия за постигането на споразумение по съдебния иск. Либийците не били в настроение за преговори и за каквото и да било. Единствената им цел била да намерят терористите. Той и другите вярвали, че американският държавен секретар ще говори с колегите си във Великобритания и Италия. Лука бил по-добре и постоянно бил на телефона. През деня Джак позвънил на всеки член на управителния съвет и лобирал настойчиво да одобрят тегленето на заем, но засега нямало движение по въпроса. Мич изненада Аби с новината, че Кори също е в Маракеш и скоро ще се свърже с нея.

Присъствието на Кори в града определено беше облекчение за нея.

Тя разопакова багажа си и окачи в гардероба две рокли, удобни за пътуване — едната бяла, другата червена, и двете без нито една гънка. В минибара имаше само вода и безалкохолни, а тя имаше нужда от нещо по-силно. Мароко беше строго мюсюлманска страна и алкохолът беше забранен. Освен това обаче беше бивша френска колония, в която от векове се примесваха култури, религии и езици от Европа, Африка и Близкия изток. В Маракеш някой някъде консумираше над двеста тона алкохол всяка година, така че сигурно в ресторанта щяха да ѝ налеят чаша вино. Тя поспа малко, после дълго лежа в топлата вана с крачета във формата на лъвски лапи, изми си косата, изсуши я и облече червената си рокля.

Щом се чувстваше в безопасност, защо стомахът ѝ беше свит на топка?

Ресторантът беше великолепно помещение със син таван в персийски стил и маси с тежка драперия. Беше красив и малък, имаше само няколко маси на дискретно разстояние една от друга. Приличаше по-скоро на частен клуб.

Хасан се изправи, докато Аби се приближаваше, и я посрещна с впечатляваща усмивка.

— Хасан Мансур, госпожо Макдиър.

Тя се опасяваше, че мъжът ще прибегне до обичайните прегръдки и целувки, но той се задоволи само с леко ръкостискане. Настани я на стола и седна срещу нея. Най-близките им съседи бяха на десетина метра.

— Приятно ми е да се запознаем — излъга тя само колкото да прояви вежливост.

Който и да беше този човек, с каквото и да се занимаваше, беше съучастник на врага. Щяха да общуват само няколко часа и Аби беше твърдо решена да не го хареса, колкото и фалшив чар да впрегнеше той. Беше около петдесетте, с къса прошарена коса, зализана назад, и малки черни очи, разположени твърде близо едно до друго.

Хасан я огледа и хареса онова, което видя.