— Познавам този град и не оспорвам неговата слава. И така, напред, капитане, защото закуската е това за човека, което са добрите въглища за парахода: без тези две работи не може да става и дума за добро пътуване.
Докато ние се тъпчехме здравата, капитанът извърши своите приготовления на палубата и след четвърт час нашите петнадесет добре въоръжени мъже седяха в една продълговата и тясна лодка, която бързо летеше по водите на канала, като че ли беше изстреляна от дулото на оръдие.
— Какво представляваше главатарят на хората на Дракона? — запита Халвърстоун.
— Монголец от племето на джиахурите.
— Така и предполагах. Тези хора навярно принадлежат към бандата на Кианг-лу, който дава поводи да се говори толкова много за него напоследък.
— Така е, защото този джиахур е само негов помощник.
— Well, толкова по-интересна е за мен тази малка експедиция. Надявам се, че ще ги намерим там!
— А аз от своя страна се съмнявам и не съм на мнението на приятеля си Търнърстайк. След това, което се случи тази нощ, пиратите ще бъдат достатъчно разумни да напуснат Кианг-ти-миао.
— Разкажете по-подробно цялата история, ако мога да ви помоля за това.
Разказах му, доколкото смятах за необходимо, но не споменах за талисмана си и някои други обстоятелства. Търнърстайк беше достатъчно умен да не се меси.
— Та това не е само случка, а истинско приключение — каза Хълвърстоун. — Сега вече и аз вярвам, че тези обесници са побързали да се изпарят. Но все пак пътуването ни няма да бъде съвсем напразно, защото поне ще имам случай да разгледам един от тези китайски храмове.
Едва беше изминал половин час, когато се спряхме на същото място, къде го бяхме слезли и предишния ден. Тогава в тъмнината аз много мъчно определях посоките, но сега намерих с голяма лекота храма.
За моя изненада, при входа двама души продаваха цветя и тамян. Изкачихме се до тях по висока каменна стълба.
— Цинг-цинг! — поздравих аз. — Позволено ли е да се влезе тук?
— В храма може да влезе всеки, който даде ком-ча на слугата на бога — гласеше отговорът.
— Тук ли е този слуга?
— Той е във вътрешността на миао. Ще го видиш, ако влезеш. Но ти трябва да принесеш жертва и на бога.
— В какво се състои тя?
— От цветя и тамян, който ще изгориш.
Разбира се, човекът искаше да спечели нещо.
Оставих цветята и тамяна му и предпочетох да му дам един ком-ча, който той прие с голяма благодарност и веднага подели със своя приятел.
— Има ли в храма много Куанг-ти-це98? — запитах аз.
— Не е дошъл още никой.
— Откога сте застанали днес тук?
— Откакто е изгряло слънцето.
— А покланят ли се вярващите и през нощта на бога?
— Да.
— Значи и тогава сте тук?
— Не. Нощем идват само онези вярващи, които не се страхуват от злите духове, с които всемогъщият Куанг-ти се бори, щом се стъмни.
— Всяка нощ ли идват злите духове?
— Не зная. Но тази вечер са били тук, защото са откъснали меча от ръцете на адютанта на бога. Обаче Куанг-ти е силен и могъщ. Той ги е прогонил.
— Какво казва човекът? — запита Търнърстайк. — Той говори съвсем мизерен китайски.
— Казва, че ние сме китайски военни богове.
— Навярно кормилото на мозъка му е нещо объркано?
— Възможно. Казва, че тази нощ тук са идвали зли духове, които са откъснали меча от ръката на идола. Но могъщият Куанг-ти ги е прогонил. Следователно, ние сме куанг-титовци или военни богове.
— Тези двама мъже може би знаят много добре, както и ние, какво се е случило, но не смеят да ни кажат.
— Възможно.
— Дали са още тук хората на Дракона?
— Не.
— Well, тогава да разгледаме малко по-добре тази разбойническа дупка.
През входа влязохме в един двор, който образуваше правоъгълник. В него нямаше нищо освен две малки осмоъгълни пагоди, които се намираха в средата на двете му тесни страни. През втората врата се озовахме в друг двор, където вляво и вдясно видяхме два малки, отворени странични храма, в които можеха да се забележат дебелата фигура на Куанг-ти, заедно с тези на сина и ординареца му. През трета врата влязохме веднага в главния храм, който бяхме огледали още миналата нощ. Зад статуята на бога се намираше споменатата стаичка-склад, а на двата задни ъгъла имаше врати, които извеждаха всяка в отделен двор с четириъгълен басейн.
Всичко това беше заобиколено от здрав, може би петнадесет стъпки висок зид и образуваше грамаден правоъгълник.
Едва когато излязохме от грамадния храм в един от последните дворове, видяхме пред себе си търсения „слуга на бога“ и за моя най-голяма изненада, познах в него човека, който миналата нощ се беше мъчил да ме уплаши със старата пушка. Сега той носеше дрехи на бонз.
— Познавате ли този човек, капитане? — запитах аз Търнърстайк.
— Гръм и мълния, не е ли това фамозният артилерист, който притежаваше страхотно кривото оръдие?
— В такъв случай не се мамя, защото и вие го познахте.
— Значи този жрец е от хората на Дракона? — запита Халвърстоун.
— Да.
— Не е лошо, ще му отдадем нужните почести. И не бива да забравяте, че в никой случай не може да се очаква помощ, подкрепа или справедливост от китайските съдебни власти. Трябва сами да хванем този човек за ушите!
