Лейтенант Фързър, който се оказа странна смесица от състрадателност и вялост, пресметна какво количество хляб липсва и оповести, че то, горе-долу, се покрива с количеството, което е трябвало да раздадат на хората. Затова и — натърти интендантът, никой няма да бъде наказан и тоя ден всички каторжници ще получат двойна дажба осолено месо, а също корав хляб.
Въпреки разправията със Закарая Кларк в Кейптаун капитан Синклер разпозна у него сродна душа, която не му отстъпва по чревоугодничество. Още щом Кларк се премести в квартердека на „Александър“, Синклер взе да кани пълномощника на главния доставчик на пищните си гощавки, стига той да си затваря очите за рома. И така София превърна каютата на Кларк в родилно отделение, а Есмералда великодушно склони да пусне Кларк да нощува в дневната му каюта, която така и така пустееше. Затова веднага щом научи за присъдата на Фързър, Синклер се разпореди чрез Кларк Джон Бърд все пак да бъде набит с камшика, задето си е присвоил без разрешение собственост на главния доставчик.
— Не липсва нищо, което не би трябвало да липсва — отсече ледено Фързър, — затова и ти, задник дебел, си гледай работата.
— Ще се оплача на капитана от вашето своеволие — закани се Кларк.
— Оплачи се, де, много важно! Ще ми накривиш капата! И да се оплакваш, и да не се оплакваш, все тая, това няма да промени нищо. Аз, а не оная лоена топка Есмералда решава какво ще правим с каторжниците.
Всички моряци на „Александър“ изгаряха от желание да разказват надълго и нашироко на всеки, готов да ги изслуша, за най-страховитата буря, която са изживявали някога: морето прииждало от всички посоки на света ужас, не е за разправяне! От „Флашбърн“ им дадоха знак с флагчетата, че там всичко е наред, виж, горката „Дружба“ не можеше да се похвали със същото: беше залята чак до юта и бимса и всичко на борда й, и животни, и дрехи, и завивки, беше станало вир-вода.
Ала трите кораба все пак бяха намерили източния курс и пореха един до друг вълните, изминавайки най-малко по двеста и шейсет километра на ден. Сега вече се намираха на четирийсет градуса южна ширина и продължаваха все на юг. В началото на декември се изви още един щорм, още по-страховит и от прословутата буря, добре поне, че утихна по-бързо. Уж беше лято, а бе много студено; по-недалновидните каторжници, които наистина нямаха и пукнат грош, се гушеха един в друг, за да се постоплят, понеже бяха облечени само с тънките ленени дрипи, раздадени от доставчика, въпреки че доста от събратята им по съдба бяха умрели и сега имаше повечко одеяла, които им бяха само добре дошли.
Сред каторжниците и пехотинците плъзна дизентерия. Хората отново взеха да мрат. От „Скарбъро“ и „Дружба“ пристигна вестта, че и там върлува дизентерия. Ричард настоя всяка капчица вода, която неговите хора пият, да минава през прочистените филтри от шуплест камък. В бурното море това означаваше по няколко лъжички вода на всеки. Щом болестта се вихреше по всички кораби, каквато и вода да бяха налели в бъчвите, тя бе заразена. Този път корабният лекар Балмейн не нареди поредното обеззаразяване и белосване — вероятно съзнаваше, че поиска ли такова нещо от каторжниците, те ще се вдигнат на бунт.
Макар че беше опънала повече платна от когато и да било досега по време на пътуването, „Дружба“ пак изоставаше от „Александър“ и „Скарбъро“, които на ден изминаваха по двеста и деветдесет и повече километра на ден. Някъде към края на първата седмица от декември времето се позатопли и Шортланд заповяда двата големи кораба, служили навремето за прекарване на роби, да понамалят скоростта, та „Дружба“ да ги настигне. Сетне една заран се спусна гъста, чисто бяла мъгла, която сияеше отвътре досущ огромна перла — зловещо, красиво, опасно. Трите кораба заредиха топовете само с барут и взеха през определени промеждутъци да гърмят, а един от моряците на „Александър“ се покатери при камбаната, закачена над десните перила, и започна да бие с нея: зън — дълга пауза — зън-зън. От „Скарбъро“ и „Дружба“ също се чуваха приглушени тътени и звънтене и благодарение на това трите кораба не се отклониха от курса и продължиха да плават един до друг, на около двеста метра разстояние. После в десет часа мъглата в миг се вдигна, за да разкрие хубав ясен ден и лек попътен ветрец.
Появиха се огромни плавеи водорасли — знак, че, както обясниха моряците, наблизо имало суша, макар че суша нямаше, имаше само безчет косатки, които се забавляваха неописуемо, палуваха, гмуркаха се под трите кораба, порещи вълните все така един до друг, шмугваха се под и между тях. Водораслите бяха изместени от широки ивици рибен хайвер, надиплени като панделки. Някъде на юг се падаха Островите на отчаянието62, където навремето капитан Кук е прекарал доста странна Бъдни вечер.
