В петък, деветнайсети март, при спокойно море и хубаво време, „Сириус“ навлезе в залива Сидни, за да свалят на сушата товара. Запъти се на завет към остров Нипиън и тъкмо се готвеше да спусне лодките във водата, когато командващите си дадоха сметка, че корабът се е доближил прекалено много до скалите на нос Хънтър, и забързаха да обърнат платната така, че „Сириус“ да се върне малко назад в морето, ала точно тогава платноходът спря и се закова на място. Щурманът Келти реши да направи маневра, като обърне платната така, че вятърът да духа откъм кърмата, но тъкмо в този миг той се усили. „Сириус“ отново спря. Точно по пладне излезе огромна вълна, която подбра платнохода и го запрати с широката страна право върху рифа. Въоръжени с брадви, моряците скъсиха мачтите до равнището на палубата, те се свлякоха с тътен върху лодките, направиха на трески рейките, платното се свлече надолу. От брега и от „Бдителност“ тутакси потеглиха лодки, но нямаше никаква надежда да достигнат до загазилия кораб — внезапно се появи силно вълнение, водата се плисна чак до ватерщанга, дъбова летва, сложена там, където носът се изправя. Докато моряците се мъчеха трескаво да разчистят палубите от смъкнатия такелаж, на брега привързаха дебело корабно въже за върха на един от оцелелите борове — всички, които не участваха в спасяването на кораба, се вкопчваха във въжето и с помощта на следобедния прилив биваха издърпвани на сушата. Но тъй като трябваше да се пускат от въжето точно там, където се разбиваха вълните, капитан Джон Хънтър, първият, издърпан на брега, излезе от водата целият ожулен и в синини — така майор Рос се увери, че проклятието му наистина е застигнало неговия враг. На Хънтър обаче тепърва му предстоеше да бере ядове — заради корабокрушението щеше да бъде изправен пред съд в Англия.
След капитана на брега бяха изтеглени и другите офицери и чак тогава някой се сети да привърже за дебелото въже погон — дъска, наподобяваща решетка, на която хората можеха да стъпят и криво-ляво да се закрепят, за да не си ожулят краката и задниците в коралите. Но бе възможно да го направят едва след като морето се поуспокоеше.
Някои моряци от екипажа на „Сириус“, пуснати в отпуск на острова, се хвърлиха да сноват с плуване между заседналия кораб и сушата, същото стори и Стивън Донован, вбесен, задето никой не се бе допитал до него за местните ветрове и течения. Така де, платноходът беше голям, все някой е трябвало да се досети, че остров Нипиън погажда номера и променя посоката на вятъра! Какво му е струвало на Хънтър да повика Дейвид Блакбърн или Хари Бол, щом толкова не желае да попита някакъв си презрян моряк от търговската флота?
Както всички лоши новини и тази стигна за нищо време до секачите, но Ричард обиколи ямите една по една и забрани на хората да прекратяват работа, освен ако не се получи заповед, че са опрели до помощта им. Трябваше да направят подслон за стотици хора, още повече че сега и екипажът на „Сириус“ щеше да слезе от немай-къде на брега — още стотина души! Щом „Сириус“ вече не бе в състояние да отплава за Кате, значи щеше да замине „Бдителност“, което означаваше, че месеци наред нямаше да получат помощ отвън. Поне така смяташе Ричард — оказа се прав.
По изгрев-слънце в събота се видя, че „Сириус“ пак си стои на същото място, клюмнал под ъгъл върху рифа, с щръкнала над водата кърма. Времето беше ужасно — върви, че разтоварвай кораба! Вятърът се беше засилил, небето бе похлупено с облаци, всеки момент щеше да завали, въпреки това хората цял ден сваляха на брега хранителните продукти; в четири следобед и последните мъже вече бяха слезли на сушата, след като бяха опразнили отсеците на „Сириус“ и бяха изнесли товара на разчистените палуби — да облекчат разтоварването.
Ала в девет същата съботна сутрин Кинг се подчини на майор Рос и събра целия екипаж на „Сириус“, както и офицерите от военната флота. Рос ръководеше сбирката.
— Както е редно при създалото се извънредно положение, лейтенант Кинг официално преотстъпи властта на мен, заместник-губернатора — подхвана Рос, а във воднистите му очи проблясваха същите стоманени искри, каквито ще видиш и по повърхността на планинско езеро. — Налага се да вземем решения, които да осигурят мира, реда и доброто управление на острова. Бях уведомен, че „Бдителност“ е в състояние да качи на борда си двайсетина членове от екипажа на „Сириус“, както и господин Кинг, жена му и детето, и е повече от наложително, корабът да отплава час по-скоро за Порт Джаксън. Негово превъзходителство губернаторът трябва незабавно да бъде уведомен за бедствието.
— Аз нямам никаква вина! — простена оклюмал Хънтър. Беше взел-дал, бе толкова блед, че всеки момент щеше да изпадне в несвяст. — Не можахме да спрем кораба, не можахме — това е! Още щом вятърът промени посоката си, платната се обърнаха… стана светкавично… светкавично!
