— Не съм ви събрал, за да търся вината, капитан Хънтър — отсече Рос — сега именно той командваше парада и поне този път Кралската флота трябваше да се подчини на човек, който не се числеше към учреждение с гръмката титла „кралско“. — Събрали сме се да обсъдим това, че селище, което допреди някакви си шест дена е наброявало сто четирийсет и деветима души, сега е с население петстотин души, от които над триста каторжници и осемдесет, че и повече членове на екипажа на „Сириус“. Последните, нали са моряци, няма да ни помогнат особено нито в надзираването на заточениците, нито в обработването на земята. Господин Кинг, как мислите, дали губернаторът Филип ще нареди „Бдителност“ да се върне пак, след като пристигне в Порт Джаксън?
Върху лицето на Кинг се изписа обърканост, той бе и стъписан, и озадачен, въпреки това обаче поклати рязко глава.
— Не, майор Рос, не можем да разчитаме, че „Бдителност“ ще се върне. Доколкото разбрах, Порт Джаксън е заплашен от глад и негово превъзходителство се опасява, че по причини, неизвестни на никого от нас, Англия ни е забравила. Сега, след корабокрушението на „Сириус“, „Бдителност“ е единствената ни връзка със света. Ще се наложи да отплава било за Кейптаун, било за Батавия, за да достави храна, и лично аз смятам, че негово превъзходителство губернаторът ще предпочете Батавия, защото корабът е стар и за него пътуването до там ще е по-леко. Сега главна грижа на губернатора е да прати някого в Англия, та да напомни на Короната, че и двете селища са в окаяно състояние. Освен ако не пристигне някой товарен кораб. Ала това, господа, от ден на ден става все по-малко вероятно.
— Не можем да очакваме друго, освен най-лошото, господин Кинг, нека не се надяваме, че ще пристигне кораб с провизии. В хамбара имаме пшеница и царевица, но новата реколта ще бъде засята най-малко след два месеца и прибрана след около осем-девет. Дори и да успеем да свалим от „Сириус“ всички хранителни продукти, преди корабът да е потънал — натърти майорът, без да обръща внимание на Хънтър, който го изгледа кръвнишки, — запасите ще ни стигнат най-много за три месеца. Ще се наложи непрекъснато да ловим риба, ще ядем и птиците, които намерим.
Поободрен, Кинг рече:
— Казах ви за летните птици, които грачат като призраци, но има и зимни птици. Угоени и вкусни са, стоят тук от април до август. Гнездят горе в планината, затова и не сме се опитвали да ги ловим в големи количества. Все пак няма просеки, пътят до горе е опасен и дълъг. Но птиците са толкова кротки, че направо отиваш и ги хващаш. Хиляди са. По цял ден ловят риба, сетне по здрач се връщат в гнездата, точно както и летните птици, дето приличат на духове. Ако съвсем закъсаме, можем да ядем тях. Трябва само да се изсекат просеки.
— Благодаря за сведенията, господин Кинг. — Рос се прокашля. — При всички положения се притеснявам най-вече да не избухне бунт. — Той изгледа сурово флотските офицери. — И то не непременно сред каторжниците. Мнозина от моите хора, включили се в експедицията срещу заплащане, са си главорези и нехранимайковци, и ден не могат без ром. Когато споменах, че имаме храна само за три месеца, включвах и рома. Трябва да заделя достатъчно ром за хората си, което ще рече, че дажбата за останалите на заплата ще бъде намалена. Да не говорим пък, че и моряците на капитан Хънтър ще очакват да си получат рома, нали така, капитане?
Хънтър преглътна.
— Да, майор Рос. Опасявам се, че разчитат на това.
— В такъв случай — каза Рос — има само един изход. Военно положение. Който открадне нещо, бил той свободен гражданин или каторжник, ще бъде наказван със смърт, и то без съд и присъда. Говоря ви съвсем сериозно, господа, не се и съмнявайте.
Тези негови думи бяха посрещнати с гробно мълчание. През стените на губернаторския дом се чуваше как хората сноват напред-назад и свалят от „Сириус“ пътниците и храната, което напомни за бъркотията навън.
— В понеделник — оповести Рос — всички на острова ще се съберат в осем сутринта при пилона с държавния флаг, за да ги уведомя за новото положение. А дотогава, господа, ще си мълчите — нито гък, чухте ли! Говоря сериозно. Ако до понеделник се разчуе, че въвеждам военно положение, мислете му, ще наредя на човека, нарушил моята заповед да му бият няколко камшика, независимо от неговия чин. Сега сте свободни.
Продължаваха да разтоварват от „Сириус“ багаж и храна, колкото до животните — свинете и козите, тях мятаха направо през борда, после лодките и плувците ги насочваха към брега: жертвите бяха удивително малко. Макар и отдолу да беше пробит, корабът не показваше признаци да се разпада или да потъва — сандъците, каците, буретата и чувалите биваха прекарвани с лодки до сушата. Кърмата на „Сириус“ ту се подаваше над рифа, ту пак изчезваше под водата, а разбуненото от поривистия вятър море шибаше безмилостно кораба, въпреки това обаче състоянието му като че не се влошаваше.
