Подобно на Стивън Донован и Ричард Морган, но по други причини, и Дарси Уентуърт не се изкушаваше да си вземе жена от каторжничките, слезли на брега, след като тримата се спуснаха долу на скалата и взеха да насърчават ужасените същества да скочат от лодката. Любовницата му — и тя каторжничка, рижа млада красавица на име Катерин Краули, нямаше да слезе при Водопада — щеше да изчака заедно с невръстния им син Уилям Чарлс, докато заливът Сидни се поуспокои, Уентуърт се беше влюбил в нея от пръв поглед и най-предизвикателно я беше преместил от мръсния проход на „Нептун“ в каютата на Макартърови, където малко преди корабът да пристигне в Порт Джаксън, Катерин бе родила момченцето, донесло им и сладка радост, и горчива тъга. Невръстният Уилям Чарлс имаше медните къдри на майка си и както личеше, някой ден щеше да стане снажен като баща си, ала бе силно разноглед и надали някога щеше да вижда добре.
Приливът скоро щеше да достигне връхната си точка и от „Сюрприз“, откъдето бяха слезли близо седемдесет от каторжничките и всички каторжници, дадоха знак, че няма да пращат повече хора. Жените бяха тъжна гледка — колкото и прилично да се бяха държали с тях на „Лейди Джулиана“, те бяха пристигнали на остров Норфолк с мокър, продънен кораб, на палуба, където през дългото пътешествие от Англия са били наблъскани мъже и всичко още тънеше в мръсотия, разложение и изпражнения.
Колкото до четирийсет и седемте мъже, стоварени на сушата, те бяха в окаяно състояние. Нима това бяха най-издръжливите, достигнали Порт Джаксън? Моряците на „Сюрприз“ нехаеха за каторжниците, затова, щом пристигнеше поредната лодка, Уентуърт, ще не ще, скачаше в нея, хващаше клетниците и ги хвърляше на Ричард и Стивън. Мъжете нямаха силици да скочат и на сантиметър. Бяха взели-дали, останали само кожа и кости, очите им бяха хлътнали като спаружени сушелки, зъбите им бяха изпопадали, косата — също, ноктите им бяха напукани. Всичките бяха болни от скорбут или дизентерия и бяха пълни с бълхи и въшки. Понеже беше най-бързоног, Ричард хукна към селището Сидни и помоли за помощници, пехотинци или каторжници — последните жени, които моряците от „Сириус“ бяха зарязали на произвола на съдбата, тътрузеха нозе по пътя и едвам мъкнеха тежките вързопи, — после се върна пак тичешком, следван от сержант Том Смит, който подканяше хората, отзовали се на призива, да не се помайват. Малцина бяха яки като шефа на секачите, пък бил той и на четирийсет и две години. Нито Ричард, нито Смит забелязаха, че един от доброволците — Том Джоунс втори, се е отцепил от останалите още преди да са стигнали урвата при Водопада — още имаше жени, които се опитваха да достигнат до селището Сидни.
На здрачаване вече бяха приключили, всички слезли от кораба каторжници бяха отведени без произшествия в Сидни, където и други си избраха жена измежду пристигналите, а изпосталелите, ужасно болни мъже бяха настанени в мъничкия лазарет и в набързо пригодена плевня. Оливия Лукас, Елайза Андерсън — вдовицата на Джон Брайънт, и икономката на командващия — госпожа Морган се грижеха всеотдайно за болните, макар че, отчаяни, се съмняваха състоянието им някога да се подобри. Нима това бяха най-здравите измежду всички хиляда мъже? Всички си задаваха този въпрос и не можеха да преглътнат отговора.
На другия ден „Сюрприз“ още беше при Водопада, затова Стивън, Дарси Уентуърт и Ричард се върнаха отново да помагат, въпреки че предната вечер се бяха търкали до кръв, за да смъкнат мръсотията и паразитите, полепнали по тях, докато бяха сваляли мъжете и жените. По едно време вятърът се усили, от „Сюрприз“ дадоха знак, че няма да пращат повече хора, и Стивън и Дарси подкараха внимателно последната група жени, като им показаха как да държат денковете, та да им е по-лесно — взеха да носят каквото могат и увериха подплашените същества, че животът на остров Норфолк ще им хареса, понеже тук било по-хубаво, отколкото в Порт Джаксън.
Ричард остана да се убеди, че на „Сюрприз“ няма да размислят и в последния момент да пратят още една лодка, затова си тръгна няколко минути по-късно от Водопада. На билото се обърна и погледна брега, по-различен от приказно хубавия риф, лагуната, плажовете и островчетата в залива Сидни. Помисли си, че и тук морето е все тъй омайващо красиво между водопадите, врязалите се във водата скали и огромното отвърстие в камънака откъм северната страна, където пяната се разплискваше все по-нависоко и нависоко.
