— Не. Това беше друг човек. Човек, на когото Чен беше платил, за да се прави на него. Това не е нещо, с което той се гордее. А нещо, което би желал да не се е случило. Но въпреки това то не го прави лош човек.
Хаавикко сега гледаше Чен смаяно.
— Разбира се… белегът — той се наведе и прокара пръст по белега над лявото ухо на Чен. — Сега те познах. Ти беше онзи от филма. Заедно с твоя приятел — онзи, дребния. На главната на Ниво единайсет.
Чен се разсмя изненадано.
— На филм ли ни бяхте заснели?
— Да… — Хаавикко се намръщи. — Но аз все пак не разбирам. Щом си бил единият от убийците…
Кар отговори вместо Чен:
— Ли Шай Тун опрости Као Чен. И той забеляза онова, което аз забелязах веднага. Че Чен е добър човек. Честен човек — когато му се даде възможност да бъде такъв. Такива са мъжете — освен ако нуждата не ги оформи по друг начин.
— Или пък раждането… — добави Хаавикко. Отново се беше сетил за Еберт.
— Е? — Кар продължаваше да държи ръката си протегната. — С нас ли си, Аксел? Или ще оставиш миналото да налага отпечатъка си върху тебе?
Хаавикко погледна първо единия, после другия и след това, усмихнат чак до уши — от ъгълчетата на очите му аха-аха да потекат сълзи — протегна ръка и пое ръката на Кар.
— Чудесно — обади се Уан Ти от вратата. Тя премина покрай тях и се усмихна на Аксел, сякаш за първи път го посрещаше с „добре дошъл“. — Пък и тъкмо навреме. Хайде, идвайте и тримата и сядайте на масата, че яденето ще изстине.
Докато вечеряха, Кар нахвърли какво се е случило, откакто се беше завърнал от Марс. Единственият им ключ към масовите убийства ги бе отвел до малка клетка на
— Довечера ще вкарам там един отряд — Кар се облегна назад и избърса уста с опакото на дланта си. — По малките часове. Искам да заловя възможно най-много членове на
Чен кимна. Устата му беше пълна. Предъвка и преглътна.
— Ще бъде трудно. Организацията им е много стегната и някой постоянно бди на пост. А като им излезеш насреща, се стопяват като сенки. Ще ти се наложи да ги притиснеш някак си в ъгъла. Но дори и да успееш, те по-скоро ще умрат, отколкото да се оставят да ги хванат.
— Да… но така биха направили и повечето хора, ако нямат друга възможност. Сун Цу е прав: остави на човека само един изход за бягство и неговата решителност да се бие до смърт ще бъде изцяло подкопана. Той ще осъзнае колко е сладък животът и ще се вкопчи в него. Така ще е и тази нощ. Ще им предложа път обратно към живота. Ако успея да хвана и само един от тях, може би ще се доберем до дъното на тази работа.
Хаавикко се усмихна. Този мъж изглеждаше и дори ядеше като варварин, но мислеше като генерал. Толонен не беше сгрешил преди всичките тези години, когато бе забелязал това в Кар. Хаавикко остави пръчиците и бутна купичката си, после бръкна в джоба си и извади бележника.
— Какво е това? — вдигна глава Кар.
Хаавикко му го подаде през масата.
— Виж сам.
Той наблюдаваше как едрият прелиства бележника. Отначало Кар просто се намръщи неразбиращо, след това започна бавно да кима, а на устните му заигра лека усмивка.
— Сам ли си направил всичко това?
— Да.
Чен бутна встрани купичката си и се наведе заинтересован напред.
— Какво е това?
Кар го погледна замислено.
— Анализ на официалното разследване на убийството на министър Лу Кан. И ако не греша, тук вътре има редица неща, които никога не са фигурирали сред откритията на комитета на танга.
Кар подаде бележника на Чен, след което погледна Хаавикко.
— Мога ли да запитам защо си го правил, Аксел?
— Имах заповед.
Кар се разсмя.
— Заповед?
— Да, от генерал Толонен, малко преди да ме уволни от служба. Помоли ме да съставя списък на заподозрените, колкото и невероятни кандидатури да включва той. Хора, които биха могли да стоят зад убийците. Беше пряка заповед; той никога не я е отменял.
Кар смаяно се втренчи в Хаавикко.
— Разбирам. Но тогава без съмнение Толонен би трябвало да разполага с него?
Хаавикко се поколеба, после наведе очи и поклати отрицателно глава.
— Разбирам — обади се след малко Кар. — А и може би си прав. След случилото се той е нямал причини да ти се доверява, нали? Маршалът би видял в това само опит да се захванеш пак с Еберт. Щял е да сметне, че си си измислил всичко това, за да дискредитираш враговете си.
Хаавикко кимна, след това отново вдигна очи — сега те горяха свирепо.
— Но вие познавате Еберт! Знаете какво представлява! И може би това — той посочи бележника в ръцете на Чен, — колкото и непълно да е, ще ни помогне да закопчаем това копеле!
Чен вдигна поглед.
— Прав е, Грегор. Доста интересно четиво…
— Интересно — да, но не и убедително.
Чен кимна замислено и отново се усмихна на Кар.
— Точно така. Но все е някакво начало. Нещо, върху което да се работи.
— Да…
