Счупеното колело полностью

Огледа се — трудно му беше да си представи нещо, толкова по-различно от света, който бе обитавал през последните десет години: свят, толкова далечен от този прост домашен уют, колкото и смъртта — от живота. Мисълта го накара да потрепери. Свят на кълбящ се дим и смеещи се духове.

Уан Ти се обърна към него и изтри ръцете си в една кърпа.

— Ами сестра ти, Аксел? Как е тя?

Той се усмихна.

— Много е добре, Уан Ти. Никога не е била по-щастлива.

Тя се вгледа в него, сякаш за да проумее какво иска да каже, после се разсмя.

— Това е добре. Но на тебе ти трябва жена, Аксел Хаавикко. Съпруга.

Чен се засмя и го погледна през рамо.

— Остави горкото момче на мира, Уан Ти. Ако иска жена, ще си намери и то доста бързо. В края на краищата е млад и хубав. А щом такъв грозник като мене успя да си намери жена…

Уан Ти поклати глава.

— Грозен е, който постъпва грозно. Никога не го забравяй, мъжо. Освен това ако затворя очи, ти си най-красивият мъж!

Двамата се разсмяха. В смеха им се долавяше истинска топлина и силна самоирония.

— Както и да е — добави Чен след малко. — Бракът невинаги е нещо чак толкова добро. Например, чувам, че ще женят нашето приятелче Еберт за щерката на маршала.

Хаавикко сведе поглед — щом споменаха Еберт, настроението му веднага се понижи.

— Горкото момиче! Тоя е отвратително копеле. Нищо не го интересува освен собствените му желания! Питай който щеш негов колега. Всичките ще ти кажат едно и също…

Чен за миг се спогледа с Уан Ти, докато тя подреждаше купичките на масата, след това кимна.

— Или биха казали, ако не се страхуваха да не го ядосат.

Хаавикко кимна.

— Истина е. Вече от няколко седмици го наблюдавам — шпионирам го, би казал ти — и го виждам как се заобикаля с приятелчета. По дузина и повече понякога. Урежда им сметките за храна и им купува скъпи подаръци. В отплата те му ближат подметките и се вкопчват за всяка негова дума, смеят се на приказките му. Знаеш ги такива хора. Да ти се доповръща. Наричат го „героят от Хамърфест“, но той е просто едно лайно и нищо повече.

Чен избърса ръцете си и седна на масата срещу Аксел. На широкото му лице се изписа замислен израз.

— Знам. И аз съм го виждал. Но го разбирам — ти не го ли разбираш? В края на краищата в очите на света той е влиятелен човек — много влиятелен човек — а онези, които му се лепят, са просто дребосъци, хсияо джен. В обществото без него те са нищо. Но се надяват да се издигнат чрез връзките си с него. Да се издигнат върху пешовете на фрака му.

Уан Ти ги наблюдаваше, изненадана от промяната в настроението им. Леко, като внимаваше да не събуди детето, тя вдигна Чиан Хсин от скута на Хаавикко, после се обърна с лице към мъжа си, гушнала момиченцето.

— Защо си му толкова обиден, мъжо? Какво ти е направил?

— Нищо… — отвърна Чен, като само за миг я погледна в очите.

Хаавикко премести поглед от единия към другия и забеляза колко странно Чен се мъчеше да избегне погледа й. Знаеше, че това означава нещо. След това отново се наведе напред.

— Има един особено гаден екземпляр, който се мотае с него. На име Фест. Служехме заедно в школата, а после постъпи с мене и Еберт под командването на Толонен. Сега, разбира се, е вече капитан. Но тогава… — Аксел потръпна и продължи: — Е, той беше частично виновен за моето падение.

Чен отмести поглед от Аксел и вдигна брадичка — намекваше на Уан Ти, че трябва да изчака в другата стая — след което отново погледна Аксел. Лицето му беше загрижено, гласът му изведнъж бе станал по-мек, по-съчувствен.

— Какво се случи тогава?

Хаавикко се поколеба, после горчиво се разсмя.

— Тогава беше друго. Сега го разбирам. Искам да кажа, светът… беше устроен по-различно. Не само в мислите ми, а и въобще. Можеше да се довериш повече на това, как изглеждат нещата. Но дори и тогава имаше някои — и Еберт беше сред тях — … да речем, изкривени. Изкривени. И в тяхната природа е да преоформят другите според собствената си изкривена форма.

Той вдигна поглед и леко потрепери — суровата болка в очите му беше такава, че на Чен му секна дъхът.

— Когато стана това, бяхме слезли долу в Мрежата — Еберт, Фест и аз. Преследвахме убийците на министъра на танга, Лу Кан, и ни бяха казали, че трябва да чакаме някой от Триадата да се свърже с нас. Е, аз не знаех, че Еберт е уредил да изчакаме в един публичен дом. И там се почна. Той ме дрогира и аз… е, събудих се в леглото с едно от момичетата. Това беше началото. Сега, като си го спомням, не изглежда кой знае какво, но… ами все едно, че преди бях чист: бях друг човек, незамърсен, недокоснат от всичките онези тъмни сили, които ме завладяха после.

— И това ли беше?

Хаавикко се разсмя горчиво.

— Не. Но тогава се започна. Сега го разбирам. Не можеш да отделиш едното от другото. Това и онова, което последва. Били са етапи от един и същи процес. Част от изкривяването, тръгнало от този човек.

— От Еберт ли?

Хаавикко кимна.