Приведе се на седлото, след това се обърна и я погледна. Тя беше вперила угрижен поглед в него. Така жената гледа мъжа си. Тази мисъл го накара да се усмихне и да си спомни защо беше дошъл.
Скочи от коня и се приближи до нея.
— Ела! — той й подаде ръка да слезе. Но този път не я остави. Този път я обърна с лице към себе си и я обгърна с ръце.
Тя го погледна с очакване — устните й бяха разтворени, долната беше леко издадена в почти брутален намек. Очите й го пронизваха — така свирепо настояваха. А тялото й — там, където го беше притиснал — сякаш искаше да се вдълбае в неговото.
Не беше сбъркал.
Целуна я — устните му смазаха нейните; отговори на нуждата й със своята нужда. Всеки се бореше с дрехите на другия — късаха връзките, освобождаваха се и после той я повдигна нагоре и проникна дълбоко в нея. Краката й обвиха гърба му, тазът й трескаво се устреми срещу неговия.
— Любов моя… — прошепна тя. Широко отворените й очи горяха, изящните й малки длани галеха врата му. — О, любов моя, господарю мой…
Ли Юан и баща му бяха застанали в центъра на кръглата панорамна площадка и наблюдаваха огромното кълбо на Чун Куо на сто и шейсет хиляди
Стаята, в която се намираха, беше осветена със сумрачна светлина; двойните врати в горния край на стъпалата, извеждащи към личните покои на танга, бяха затворени. В стаята беше топло, но както винаги надделяваше илюзията за студ.
— Какво реши, татко?
Тангът се обърна към сина си, погледна го замислено и се усмихна.
— Ще изчакам да изслушаме маршала. Тази сутрин той е видял момчето.
— А… — Ли Юан хвърли поглед към тънката папка, която беше мушнал под мишница. В нея се намираха копия от досиетата, които Кар беше донесъл от Марс: личният архив на Бердичев, изваден от трупа на личния му секретар три дена преди Кар да хване самия Бердичев.
Трябваха им две седмици, докато разгадаят сложния шифър, но си струваше. Освен че им даде достъп до редица секретни файлове на „Сим Фик“ — файлове, посочващи местонахождението на няколко специални проекта, с които се бе захванал Бердичев — архивът съдържаше и други интересни сведения.
Първото беше детайлно описание на събитията, довели до убийството на министъра на Едикта, Лу Кан, преди десет години. В много отношения то приличаше на документа, представен на Ли Шай Тун от Толонен скоро след събитието и съставен от майор Де Вор. Този документ и мрежата от влияния и връзки, които описваше, беше достатъчен, за да обвинят дисперсиониста Едмънд Уайът и да го осъдят на смърт за предателство. Макар Уайът да беше против Седмината, той нямаше никакъв пръст в убийството на министър Лу. Не, то беше организирано от другарите му по конспирация. Но почти толкова сигурно, колкото и унищожаването на космическия кораб „Нова надежда“, й смъртта на Уайът беше повод да избухне войната.
Ли Юан погледна баща си и забеляза колко много е остарял за последните десет години. Войната го беше опустошила; бе го лишила от всичките му илюзии. Преди пет години той нямаше дори да погледне проекта „Жица в главата“. Но времената се бяха променили. Бяха необходими нови решения. Вторият файл го потвърждаваше.
— Файлът „Аристотел“, татко… знаем ли дали съществуват и други копия?
Ли Шай Тун погледна надолу, към синьо-белия кръг на Чун Куо.
— Все още нищо не сме открили, Юан. Може пък и да имаме късмет. Може да не са успели да го разпространят.
— Може би… — но и двамата знаеха, че файлът „Аристотел“ е прекалено важен — съдържаше твърде голяма потенциална вреда за Седмината — и затова Бердичев едва ли го бе задържал за себе си: в него се съдържаше ни повече, ни по-малко истинската история на Чун Куо: онази версия на събитията, която тиранинът Цао Чун беше погребал под своята собствена.
Ли Юан потрепери, щом си спомни деня, в който бе открил истината за този свят; изведнъж си спомни съня, който беше сънувал — образа на огромната планина от кости, изпълнила равнината от хоризонт до хоризонт. Основата на този свят.
— Знаеш ли, Юан, стоях точно тук онази нощ, когато ти се роди. Беше късно и гледах надолу, към Чун Куо, и се чудех какво ли ни чака занапред. Бях сънувал…
Вдигна очи и срещна погледа на сина си.
— Сънувал си, татко?
Тангът се поколеба, после леко поклати глава.
— Няма значение… просто всичко това много ме учуди, толкова е странно. Това момче… и изобщо…
Знаеше какво иска да каже баща му.
