Счупеното колело полностью

Третият файл се отнасяше до някакво момче, от което Бердичев се бе заинтересувал лично: дете, родено в Глината, изтеглено от Проекта за възстановяване, за което Бердичев беше платил необичайната сума от десет милиона юана.

Част от файла съдържаше генотипно изследване — сравнение на генетичния материал на детето с този на мъж, за когото се предполагаше, че е негов баща. Резултатът беше убедителен. Мъжът беше баща на детето. А името на този мъж? Едмънд Уайът — човекът, погрешно обвинен в организирането на убийството на министър Лу Кан.

Това си беше достатъчно странно, но още по-странна беше бележката в края на файла, която разкриваше, че файлът „Аристотел“ далеч не е дело на Сорен Бердичев, както се твърдеше в самия файл, а всъщност е бил съставен и написан от момчето.

Но онзи факт, който бе поразил и двамата, беше датата, която се посочваше в генотипното изследване като време за зачеване на момчето: тя съвпадаше с посещението на Уайът, Бердичев и Леман в публичен дом в Глината.

На същата дата беше роден Ли Юан. На същата дата майка му, Ли Юа, бе умряла при преждевременното му раждане.

Сякаш боговете си играеха с тях. Вземаха, даваха и никога не обясняваха защо. Но какво беше момчето — дар или проклятие? Файлът „Аристотел“ доказваше, че то вероятно — поне потенциално — е проклятие, но ако на сведенията за него можеше да се вярва, то можеше да се окаже и най-голямата придобивка на Седмината. Въпросът, с който се бяха сблъскали — въпрос, на който днес трябваше да си отговорят — беше прост: да се опитат ли да обуздаят таланта му или да го унищожат?

Някой затропа по огромната врата в дъното на стаята.

— Влез! — тангът се обърна към новодошлия.

Беше Толонен. Влезе с решителна крачка, след това спря на три крачки от танга, удари токове и наведе глава.

— Чие хсия.

— Е, Кнут? Видял си момчето. Какво мислиш?

Толонен вдигна глава — изненадан, че тангът беше поставил въпроса толкова направо. Нямаше този навик. Маршалът се обърна към Ли Юан, поклони се лекичко и отново се обърна към Ли Шай Тун. На устните му се заизписва усмивка.

— Момчето ми хареса, чие хсия. Много ми хареса. Но вие не ме питате за това, нали? Питате ме дали, според мене, можем да му имаме доверие. Дали можем да рискуваме да го използваме в една толкова деликатна изследователска област.

— И?

Толонен сви рамене.

— Все още не съм напълно сигурен, чие хсия. Инстинктът ми е склонен да потвърди написаното във файла. Той е верен. Връзката между него и учителя му, Тай Чо, например, е много силна. Мисля, че това е в природата му. Но трябва да имаме предвид и битката с онова момче, Янко, и цялата онази работа с реконструирането на личността, която е последвала. Той вече не е същият човек. Трябва да се запитаме по какъв начин го е засегнало всичко това. Дали го е направило по-покорен и, следователно, по-лесен за контролиране или го е дестабилизирало? Нямам отговор на това, боя се, че наистина нямам.

Тангът се замисли за момент, след това усмихнато кимна на маршала.

— Благодаря ти, Кнут. Твоите страхове са огледало на моите. Вече подписах смъртната му присъда. Просто чаках да чуя ти какво ще кажеш.

— Но, татко… — Ли Юан се втурна напред, после отстъпи назад и сведе глава. — Прости ми, аз…

Ли Шай Тун се вгледа в сина си, изненадан от тази намеса, след което се намръщи.

— Е, Юан?

— Хиляди извинения, татко. Забравих се.

— Искаше да кажеш нещо ли?

Ли Юан се поклони.

— Аз… просто исках да те предупредя, че не трябва да прибързваме, що се отнася до това.

— Да прибързваме ли? — старият танг се засмя и погледна към Толонен. — Какво ли не са ми казвали в този живот, но че действам прибързано… Какво искаш да кажеш, Ли Юан? Изясни се!

— Това момче… — Ли Юан погледна баща си в очите. — Ако онова, което пише за него, е вярно — ако то е поне малко толкова талантливо, колкото се твърди… е, ами ако го убием, това ще е страшна загуба.

Ли Шай Тун се вгледа внимателно в сина си.

— Забравяш защо се бихме в тази Война, Ли Юан. За да възпрем Промяната, не да я подхранваме. Това момче, Ким… виж какви пакости е успяло да стори досега с този свой „талант“. Виж файла, който е написал. Какво можем да направим, за да не ни причини още неприятности?

Ли Юан преглътна — усещаше, че всичко зависи от онова, което ще каже в следващите няколко мига; че дори и в този момент баща му все още не е взел твърдо решение.

— При цялото ми уважение, татко — нещата са се променили. Всички го знаем. Сега враговете ни са по-различни — действат по-внимателно и по-коварно от когато и да било. А и средствата, които използват, са се променили. Докато ние продължаваме да пренебрегваме възможностите на технологиите, те правят всичко възможно, за да ги подчинят на себе си — и да ги използват срещу нас. — Ли Юан погледна надолу. — И сега сякаш боговете ни дават дар, който да използваме срещу своите врагове. Трябва просто да го следим изкъсо.

— И преди са се опитвали да го следят. Забравяш колко умно е това момче.

Ли Юан кимна.

— Разбирам го, татко. Но въпреки всичко мисля, че ни е по силите.