Счупеното колело полностью

В транспортьора по обратния път за Пустошта Де Вор се отпусна назад със затворени очи — мислеше за работата, която бе успял да свърши през деня. Беше започнал рано — първо бе слязъл в Мрежата да се срещне с Гезел и Мах. Срещата беше трудна, но бе успял да надделее. Както и подозираше, Ван Со-леян ги беше убедил — особено Гезел — да нападнат плантациите на Ли Шай Тун в Източна Европа. След като вече им бяха насадили тази идея в главите, се оказа трудно да бъде изкоренена оттам, но най-накрая той успя, като убеди Мах, че едно нападение срещу Бремен би било къде-къде по-съкрушителен удар срещу танга и къде-къде по-малко съкрушителен за собствените му хора. Уговорката му да предаде останалите карти и да спонсорира и обучава специални отряди на Пин Тяо го затвърди още повече. Направо ги виждаше как се спогледаха в края на срещата, сякаш бяха отбелязали точка срещу него, а всъщност той поръчваше музиката.

После бе отишъл да обядва с чичото на Еберт, след това — на последната си среща за деня. Усмихна се. Ако животът беше една голяма игра на уей чи, направеното от него днес можеше да се обобщи по следния начин: в преговорите си с Пин Тяо бе продължил линията си и беше превърнал отбранителната позиция в нападателна. Като даваше аванси на Ханс Еберт чрез чичо му, целеше да обкръжи и по този начин да премахне една от потенциално най-силните групи на противника. Това бяха два усъвършенствани хода на играта, която беше започнал много отдавна; но последният беше съвсем нова игра — първият камък, поставен в друга част на дъската; първата сянка на изцяло нова формация.

С учения се беше оправил лесно. Беше точно така, както му бе съобщил информаторът му: човекът беше недоволен и корумпиран. Заради първото се разбра лесно с него, второто му даваше възможност да го купи. И го беше купил, като му бе изяснил съвсем точно какво иска срещу тези пари.

— Направете това за мене — беше казал, — и ще ви направя толкова богат, колкото не сте и сънували! — И като доказателство му бе дал чип за 20 000 юана. — Но само да се провалите — по-добре ще е да имате очи на гърба си и някой приятел, който да ви пази, докато спите. Ще си имате проблеми и ако изпуснете и една-единствена дума за онова, за което ви помолих днес. — И той се наведе заплашително напред. — Аз съм щедър човек, ши Бариш, но ако ме ядосат, убивам, без да ми мигне окото.

Бе забелязал какъв ефект имаха думите му върху учения и беше останал доволен, че това се оказа достатъчно. Но просто за да се подсигури, беше купил и втори човек, който да следи първия. Защото от подсигуряване глава не боли.

И така, той беше положил камъка там, където противниците му най-малко очакваха да го положи — в сърцето на собствената им формация, в проекта „Жица в главата“. Защото момчето, Ким, щеше да бъде негово. Междувременно щеше да го държи под око и да се грижи нищо лошо да не му се случи. Бариш щеше да бъде очите и ушите му и щеше да му докладва.

Когато дойдеше времето, щеше да отведе момчето от тази планета. На Марс. И там щеше да започне нова кампания срещу Седмината. Кампания с такова въображение и такъв размах, че мерките им за сигурност щяха да изглеждат като невежите охранителни постове на пещерни хора.

Засмя се, изправи гръб и през портала вляво мерна планините. Летателният апарат заобиколи базата и започна да се приземява.

Но първо щеше да ги подкопае. Първо щеше да смачка увереността им — да счупи Юе лун, огромното колело от дракони, и да ги накара да поставят под въпрос всичко, което предприемат. Щеше да ги насъсква един срещу друг, докато най-накрая…

Отново се разсмя. Докато и последният дракон изяде собствената си опашка. А после нямаше да остане нищо. Нищо — освен него самия.

Ханс Еберт се усмихна и прегърна Фест през раменете.

— Не се тревожи, Едгар. Въпросът е приключен. Кажи сега какво ще пиеш. Имам бутилка от най-добрия шен на самия танг, ако искаш. Ще бъде хубаво да подновим дружбата си с едно толкова хубаво вино, не смяташ ли?

Фест леко наклони глава — все още му беше притеснено въпреки очевидното дружелюбие на Еберт. Когато получи бележката на Еберт, с която го викаше в апартамента си, първо му се искаше да побегне — но къде ли щеше да избяга? Във всеки случай това беше само пристъп на параноя, предизвикан от посещението на Хаавикко и онзи хан в стаята му — всъщност нямаше истинска причина да се страхува от Еберт. Що се отнася до другото — до онази работа със Златно Сърце — Еберт не само му беше простил, но и го бе шашнал, като му бе предложил да се възползва от момичето.

— На мене ми е омръзнала — беше му казал Еберт, застанал до него на вратата, докато гледаха спящото момиче. — Подозирам, че съм я обучил прекалено добре. Твърде е покорна. Не, предпочитам жените с повече дух. Като онази муй цай.

Фест се беше огледал за нея, но Еберт бе побързал да му обясни, че я бил отпратил за ден-два.

И пак се беше разсмял.

— Не върви да се пресищаме, нали? Няколкодневното въздържание изостря глада, не мислиш ли?