Ли Юан се обърна и погледна към нея. Фей Йен седеше в срещуположния край на стаята на стол с висока облегалка, който беше поставен като трон върху подиум. Около малката й и крехка фигура се диплеше
Беше красива. По-красива от всякога. Дъхът му спря, когато я погледна, знаейки, че е негова. Сега знаеше как трябва да се е чувствал брат му, изживявайки своите последни мигове, и вече не скърбеше толкова за него. Би било прекрасно да умре сега, без да знае нещо повече от това.
Тръгна към нея неуверен, усещащ върху си погледа й, който го следеше.
Спря в основата на стълбите и погледна към нея. Огромният трон я правеше да изглежда съвсем дребничка. Приличаше на дете, седнало на стола на баща си. Три стъпала водеха до подиума, но така, както беше застанал, лицето му беше на едно равнище с това на Фей Йен. Изучаваше я, съзнавайки, че през годините, откакто я познаваше, тя беше израснала до истинската пълнота на женствеността си.
Очите му се свиха от болка, като видя колко тъмни са нейните очи. Колко дълбоки и красиви. Колко изящни — клепките й. Колко фино очертани — извивките на кожата й около очните ябълки. Очите й бяха толкова тъмни, толкова безкрайни, че той усещаше, че може да потъне и да се изгуби в дълбините им.
— Е? — Фей Йен се наведе напред. Усмихна му се, протегна ръка. — Какво ще заповяда съпругът ми?
Той почувства как през него премина тръпка на удоволствие, студена и гореща едновременно, остра и болезнена. Беше прикован от очите й, които го накараха да се пресегне и да я хване за ръка.
Сведе поглед към ръката й. Беше толкова малка и така изящна. Топлината й сякаш противоречеше на порцелановия й вид, силата й опровергаваше привидната й крехкост. Ръката й в неговата го притегли нагоре по стълбите до мястото, където седеше тя. Той коленичи, положи главата си в скута й, ръцете й галеха врата му. За момент това беше достатъчно. След това тя повдигна главата му, хванала я между дланите си, и го накара да отстъпи назад.
Стояха лице в лице.
Ръката й се насочи към украсената с рубини тока на рамото й и я разкопча. Бавно, с тихо копринено шумолене разхлабената дреха се свлече от тялото й.
Тя стоеше там гола, само по вплетени в косата скъпоценности и златни верижки около глезените и около врата. Кожата й беше бяла като лебедови пера, гърдите й — малки, съвършено оформени, с изпъкнали тъмни зърна. Хипнотизиран, той гледаше извивките на плътта й, малкия, тъмен триъгълник на пола й и чувстваше как желанието го завладява така бурно, мощно и неудържимо, че му се искаше да изкрещи.
Плахо протегна ръка, погали хълбоците й, после — гърдите й, нежно докосна тъмнокафявите зърна, сякаш това беше най-крехкото и нежно нещо, което някога бе докосвал. Тя го наблюдаваше. Усмивката й беше нежна, почти болезнена. После тя леко постави ръцете си на бедрата му и приближи лицето си.
Той се доближи със затворени очи и олекнало тяло. Ръцете му галеха раменете й, които му се струваха толкова гладки и топли, като че ли не бяха реални. Устните й, срещнали неговите, бяха меки, влажни и горещи като самото желание; сладостта им го заслепяваше.
Тя посегна надолу, разкопча го, после го притегли върху себе си. Веднага след като влезе в нея, той изля семето си. Извика, почувствал тръпката й. Когато отново я погледна, видя колко променени са очите й, колко различна — устата й — само болезнено желание той да е в нея.
Това, което видя, го възпламени, доведе го до нов прилив на желание и след това той все още лежеше върху нея.
Продължиха да лежат така известно време, после, все още едно цяло, се раздвижиха, забелязвайки колко неловко беше да лежат там с тела, проснати върху стълбите.
Той се изправи и прибра члена си в панталоните, сам осъзнавайки колко нелепо е такова действие, след това се наведе и й подаде ръка, помогна й да стане, неспособен да отмести поглед от тялото й.
Без да каже нищо, тя го поведе към брачната стая. Съблече го и го отведе в банята, изми го, без да обръща внимание на възбудата му — отблъскваше го, докато и тя самата не беше готова. След това най-сетне те лежаха на ниското и широко легло, гледаха се един друг, устните им се срещаха, разменяха си леки и кратки целувки, ръцете им нежно галеха тялото на другия.
— Кога разбра? — попита тя, без да откъсва очи от неговите.
— Когато бях осемгодишен — отговори той и кротко се засмя, сякаш знаеше, че това е лудост. Той я беше обичал повече от половината си кратък живот. И ето я сега — негова съпруга и любовница. С осем, почти девет години по-голяма от него. С почти половин живот по-възрастна от него.
Тя притихна за секунда, наблюдаваше го е присвити очи. Най-накрая проговори:
— Странно. Аз би трябвало да го зная.
Усмихна се, след това се премести по-близо и го целуна.
