„Да“ — мислеше си той, след като я освободи от прегръдката си и се взираше в нея, виждаше леките движения на миглите й, кожата над очите й, линията на устните й. В очите й се носеха облаци, костиците на лицето й приемаха ту една, ту друга форма. Постоянно. Той беше очарован от нея. Хипнотизиран. Чувстваше, че може да остане да живее там завинаги, никога да не напусне тази стая, тази интимност.
Отново правиха любов — този път бавно, Фей Йен го направляваше, напътстваше, изглеждаше, сякаш го води към връх, по-прекрасен от последния, но и по-болезнен в своята интензивност.
След това той лежеше, гледаше мрака, покрил лицето й, цвета, ненадейно избил по бузите и врата й, и знаеше, че винаги ще я желае.
— Обичам те — каза накрая той, бавно поклащайки глава, сякаш не можеше да повярва. Толкова често бе произнасял тези думи в себе си. Беше си представял как й ги казва. А сега…
— Зная — каза тя и отново го целуна. После приседна до него, отпусна глава върху сгъвката на ръката му, а бузата й — мека и топла — се притисна до гърдите му.
Ли Юан се събуди рано и, като се стараеше да не я обезпокои, отиде до бюрото си в далечната част на стаята, седна зад него в малкия кръг от светлината на лампата и се загледа в нея. За известно време не можа да направи нищо, сякаш в транс от видението на заспалото й тяло, после се раздвижи, извади лист хартия от чекмеджето, смеси вода и мастило в мастилницата и започна да пише думи със сръчна, непоколебима ръка надолу по страницата и отдясно наляво.
Отново натопи четката, след това погледна през стаята и видя, че тя го наблюдава.
— Какво правиш, любов моя?
Той усети лек трепет, тръпка на чисто удоволствие да преминава през него при думите й.
— Нищо, единствена скъпа моя. Сега спи. Ще те събудя, когато му дойде времето.
Взе дребното, оформено като глава на дракон съдче и посипа пясък върху хартията, за да изсуши мастилото, след това вдигна листа и издуха песъчинките.
— Да не би да работиш?
Той я погледна пак и се усмихна. Беше се поизправила на лакът и гледаше към него, тъмната й коса падаше свободно по коприната на раменете й.
Ли Юан сгъна листа на две и после още на две, след това го пъхна в джоба на халата си. За момент погледна настрани, към градината. Отвън беше тъмно; черно като море от мастило, притиснато към стъклото.
После отново я погледна с усмивка.
— Не.
— Тогава ела в леглото, любов моя. Тук е топло.
Той се засмя меко.
— Да, но трябва да се приготвям.
Имаше среща на Съвета този следобед и преди това трябваше да се свършат много неща. Трябваше да започне още сега. Но дори при това положение се поколеба, като я видя такава. Беше първото им утро заедно. Дали баща му би разбрал това?
Тя го гледаше мълчаливо и остави тъмнината в очите й, коприненото съвършенство на голите й рамене да го доведат при нея. Той се изправи, после прекоси стаята и седна до нея на леглото.
Тя се наведе напред, лявата й ръка се плъзна между гънките на халата да докосне и да погали гърдите му. Докато го правеше, завивките се плъзнаха надолу, разкривайки врата й, мекото съвършенство на горната част на тялото й, великолепието на гърдите й. Той погледна надолу към тях, след това пак вдигна поглед към лицето й.
— Фей Йен…
Устните й малко се поотвориха, очите й се разшириха в усмивка.
— Съпруже?
Той пак се засмя — кратък изблик на удоволствие.
— „Съпруже…“ Звучи толкова различно от твоите уста.
— Различно?
Той потръпна, после се наведе напред, за да целуне устните й нежно. После я освободи от прегръдките си и пак седна, отново взрян в нея.
— Да… като нещо подчиняващо.
Устата й слабо се раздвижи, после тя се засмя.
— Имам подарък за тебе.
— Подарък.
— Да. Чакай тук…
Ли Юан протегна ръка и нежно хвана нейната, за да я спре.
— Почакай, любов моя. Виж се! — Очите му проследиха тялото й. — За какво са ми необходими подаръци?
— Но този е различен, Юан. Нещо, което сама ти избрах.
— Ах… — той я пусна, после я загледа, сърцето биеше в гърдите му, докато тя се извърна от него, отметна чаршафите и разкри тънката извивка на гърба си. Пропълзя през огромното легло, след това се върна с малко пакетче в ръка.
— Заповядай…
Той го взе, но очите му бяха навсякъде другаде, изпиващи красотата й.
— Е? — попита тя, засмя се нежно, наслаждавайки се на начина, по който я гледаше. — Отвори го.
Той се поколеба, после сведе поглед, дръпна възела и освободи панделката, след това махна опаковката. Беше книга. Разтвори страниците, изчерви се и вдигна поглед.
— Какво е това? — попита тихо.
